— Коя мина? — попита Старк.
— Онази в Мексико.
Ето това им бе лошото на лъжите. Трябваше да помниш какво си казал и на кого. Беше по-лесно да кажеш истината. Щеше да каже истината на Мери Ан, щом останеха насаме.
— Заета ли си?
— Тъкмо сложих децата в леглата. Ще заспят до няколко минути. Ела горе.
— Не за цяла нощ — предупреди Круз. Той подсили вдишването и издишването си със звук и жест. — Нищо не пълни публичния дом така, както миризмата на свине. Най-добрите курви ще има да се потрудят доста тази нощ.
— Ще платя предварително за цялата нощ — каза Старк. — Колко?
Круз присви очи, мозъкът му извършваше изчисления в обезобразения от удар с брадва череп.
— Това не е точно компаньонство. Трябва да включа и печалбата от бара, която губя, когато тя е само горе, вместо да се качва и да слиза.
— Колко, по дяволите?
— Десет американски долара.
Старк извади сребърните долари от чантата на седлото и ги хвърли на масата за карти пред Круз. Бяха част от спестяванията му от предишни, по-успешни набези в Мисури.
— Господи, момче. — Круз проверяваше монетите и ги намираше истински и задоволителни във всяко отношение. — Не си обирал банки, нали?
— Виждал ли си обяви с моя образ, че ме търсят?
— Не още.
Старк се качи горе с Мери Ан. Момичетата бяха в леглото, но още не бяха заспали. Звукът от първичните страсти се чуваше през всяка от тънките стени. Те като че ли не забелязваха.
— Здравей, мистър — поздрави го Беки. Както обикновено, Луиз не каза нищо.
— Здравей, Беки. Здравей, Луиз.
— Хей, ти си спомняш имената ни.
— Несъмнено.
— А как е твоето?
— Стив.
— Здравей, Стив.
— Ей, Беки — прекъсна я Мери, — знаеш, че не е учтиво да се обръщаш към възрастен по име. Ще го наричаш мистър… Как беше второто ти име?
— Матюз.
— Ще го наричаш мистър Матюз.
— Здравейте, мистър Матюз.
— Здравей.
— Лека нощ, мистър Матюз.
— Лека нощ.
Мери Ан отиде и дръпна чаршафа.
— Не е необходимо да го правиш — рече Старк.
Тя го погледна озадачено.
— Само ще си говорим, това е.
— Ти плати десет долара, за да си говорим цяла нощ?
— Точно така. Съгласна ли си?
— Да, ако нямаш нещо друго предвид.
— Какво друго?
— Да говориш мръсотии и децата да те слушат. Да ги караш да те гледат, докато правиш разни неща.
— За какъв мъж ме мислиш, по дяволите?
— Не знам — отвърна Мери Ан. — Ти се намираш в публичен дом. Аз съм проститутка. Ти плати десет долара и казваш, че искаш само да си говорим и аз се чудя защо.
— Обичам те — каза Старк. Думите се изплъзнаха от устата му, преди да е разбрал. Той се надяваше да стигне по свой начин до тях. Сега може би нямаше да му се наложи.
— О, това ли било?
Мислеше си, че Мери Ан ще се радва да ги чуе или най-малкото ще се изненада. Вместо това тя изглеждаше разочарована и много уморена.
Наранен, той рече:
— Предполагам, че го чуваш непрекъснато от своите многобройни почитатели.
— По-често, отколкото си представяш — отговори тя. — Не бих ги нарекла почитатели. Просто мъже, влюбили се временно, изгубили се в някаква мечта. Не че искат мен или Беки, или Луиз. Не, те самите се виждат под друг ъгъл. Не продължава дълго. После изпадат в паника и стават зли. Обвиняват ме за неща, които не са станали така, както те са искали. Преживяла съм това. И на теб ще ти мине.
Тя отиде до леглото и вдигна ъгъла на дюшека. От малката ролка банкноти, която намери там, тя извади половината и върна останалите. Взе ръката му и сложи в нея десет долара. После пусна завесата между тях и децата и поведе Старк към леглото.
— Ще заспят до няколко минути. После ще се позабавляваме и ти можеш да се върнеш в Мексико. — Сълзите в очите й не й пречеха да се усмихва. — Много мило от твоя страна, Стив, наистина. Чувствата ти не са истински. Много си млад и още не го знаеш, но ще го разбереш.
— Не ми казвай какви са моите чувства — рече Старк. — Аз ще ти говоря за тях. — И го направи.
Разказа й за приюта, за чука, за Илаяс Игън; за играта на карти, за засеклия пистолет „Волканик“ и за Джими Соу Фаст; за тримата стрелци, които бе убил. Разказа й за банките в Мисури, за търговските постове в Канзас преди банките в Мисури; за конете и добитъка в Мексико преди търговските постове в Канзас. Разказа й за парите, които спестява, без да знае защо ги пести.