— Това е буквално смешно. Никой няма да ни повярва.
— Не е необходимо някой да повярва. Само дето ще се преструват, че вярват, както ще се преструваме и ние. Хиде, Таро.
Вратите от двете страни се плъзнаха и се отвориха.
— Господарю.
Генджи каза:
— Дойде времето да ви разкрия моята най-тайна стратегия. Влезте и затворете вратите.
— Господарю.
Когато Генджи свърши с разкритието си, Хиде и Таро се поклониха дълбоко на Хейко. Таро каза:
— Благодарим ви, госпожо Хейко, че сте рискували живота си в такова опасно начинание. Крайният ни триумф ще се дължи до голяма степен на вашия кураж.
Хиде допълни:
— Моля се на боговете и будите да получа дори частица от вашите заслуги.
Гласовете на двамата мъже не трепваха. Сълзите падаха свободно от очите им, сълзи, които те се преструваха, че не ронят.
— Може ли да има самурай или гейша без кабуки? — попита Генджи. — Много обичаме мелодрамата, нали?
Тя го погледна и видя сълзи и в неговите очи и тази гледка срина цялата й решимост.
— Генджи — промълви тя и не можа да каже нищо повече, замлъкнала и заслепена от собствените си сълзи.
14
Секигахара
Когато атакуваш, изчакай точния момент.
Когато чакаш, балансирай като голям камък на ръба на три хиляди метрова пропаст.
Когато се удаде подходящ момент, се хвърли в атаката като камък, който пада в бездната.
Фактът, че Кудо не успя да се прибере от планината, не изненада Сохаку. Той се бе надявал неговият съюзник да ликвидира Шигеру. Беше се надявал, но не го бе очаквал. Онова, което го бе изненадало, бе присъствието на нинджи около Генджи. Заедно с Кудо и Сайки той бе един от тримата командири на армията на провинцията. Никога нинджи не бяха следвали флага с врабчетата и стрелите. Поне той не знаеше за това. Възможно ли бе нинджите да бъдат държани в толкова строга тайна, че той да не научи? Изглеждаше невъзможно. Кудо щеше да разбере и да му каже. Сайки щеше да знае и това щеше да е изписано на лицето му. Никой, дори лукав човек като владетеля Киори не би могъл да ги заблуди и тримата. Би ли могъл? Дори да бе успял, приготовленията щяха да се провалят веднага след смъртта му. Споразуменията с нинджите се подпечатваха с лични клетви.
Не беше възможно Генджи да ги е наел еднолично. Та той дори не знаеше къде да ги намери. Неговата област бяха сакето и гейшите, а не шпионите и убийците. А кой нинджа би повярвал на думите на толкова слабоволен човек? Освен ако също не бъдеше заблуден от брътвежите за пророческата му дарба. Не, нинджите бяха дълбоко отдадени на житейските реалности. Не можеха да бъдат подведени лесно.
Всички тези аргументи оставяха само един доста обезпокояващ кандидат. Каваками. Нинджите бяха известни като едни от най-използваните хора от тайната полиция на шогуна. Да не би Лепкавото око да бе планирал да елиминира Сохаку и Кудо, за да отслаби Генджи? Може би никога не е възнамерявал да ги приеме като лоялни нему? Кудо бе загинал в капан, заложен от Каваками в планината. Но и това изглеждаше невероятно. Не беше умен ход. Умен ход, ако Каваками искаше да ги предаде, беше да остави Кудо да убие Шигеру, да помогне на Сохаку да хване в капана Генджи и после да ги убие и тримата едновременно.
Никой от вариантите нямаше смисъл. Сохаку трябваше да си изясни ситуацията, и то скоро, защото в противен случай действията му нямаше да дадат добри резултати, а и той трябваше да действа без отлагане. Имаше със себе си по-малко от осемдесет души. Васалите му в Акаока бяха или мъртви, или вече не му бяха васали. Докато разбере какви са намеренията на Каваками, не можеше да рискува да се върне в Йедо. Вместо защита можеше да го очакват арест и разпити.
Поне семейството му бе на сигурно място. Когато стана абат, те се преместиха в провинцията на тъста му на Кюшу, най-южния от четирите главни острова на Япония. Следователно бяха в безопасност и извън обсега на отмъщението на Шигеру.
Изоставяйки всякаква надежда и страх, той имаше нужда да намери спокойствие в самата същност на своето същество. Тогава основното решение щеше само да излезе на повърхността.