Имаше само едно място, където можеше да постигне това.
Манастирът Мушиндо.
Каваками мрачно погледна през телескопа към флота британски и френски бойни кораби, хвърлили котва в залива Йедо. Арогантност с такава величина бе немислима. Съвсем неотдавна те бяха обстрелвали града. Сега седяха, все едно нищо не се бе случило. Не, дори по-лошо от това. Държаха се, сякаш те бяха засегнатата страна.
Някои владетели на юг бяха обстрелвали чуждестранни търговски кораби в протока Курошима. За отмъщение британците и французите бяха сринали със земята фортовете им, после бяха продължили към Йедо, за да разрушат дворците на оскърбилите ги владетели. Тъй като целта им бе по-широка, както и разбиранията им, чужденците обстрелваха района Цукиджи доста безразборно. Вместо да се разкаят, те поискаха да им се плати компенсация за щетите на търговските им кораби, да им бъде отправено официално извинение от отговорните владетели и обещание от шогуна, че подобни действия няма да се повторят.
Колкото и притеснителни да бяха тези събития, нищо не бе така унизително като съобщенията, които получаваха от бойното поле. Когато британският морски флот се доближи до брега, куражът на самураите във фортовете на Курошима се изпари. Изправени пред дисциплинирани войски, множество мускети и поддържаща артилерия, те избягаха, изпълнени с презрян ужас. Шестстотин години по-рано техните предци безстрашно срещнаха и победиха монголските орди на хан Кублай. Сега те избягаха, без дори да влязат в битка. Какъв срамен ден в дългата история на тяхната история на воини.
Шогунът не беше в състояние да вземе решение за подходящ отговор. Някои буйни глави го съветваха да обяви война на чужденците, на всички едновременно. Други, по-изплашени, но не непременно по-разумни, призоваха незабавно да се приемат исканията на чужденците. Беше необходим консенсус, за да се запази правителството от разцепване. За да го постигне, шогунът предприе безпрецедентна стъпка. Вместо да вземе решение и да излезе с декларация, той покани великите владетели, дори тези, които не му бяха съюзници, да дойдат в Йедо, да се съберат в съвета и да работят с него, за да изковат общ отговор. На практика той предложи подялба на властта с традиционните си врагове, изключените родове, които чакаха от времето на Секигахара да отмъстят на рода Токугава. Сцената за историческото възмездие беше подредена.
Възможността това действително да се случи поболя Каваками. Това означаваше край на търпеливо подготвяните му планове да съсипе претенциозния род Окумичи. Още по-лошо, в тези несигурни времена репутацията на неговите представители за пророчески видения можеше да им позволи да се въздигнат още повече от незаслужената висота, до която те вече бяха издигнати поради мнението на народа. Каваками почти можеше да си го представи.
Генджи щеше да присъства на съвещанието. Щеше да направи някакъв безцеремонен коментар, който шогунът да приеме като сериозен съвет. Щяха да бъдат предприети действия. При едно от онези съвпадения, които, изглежда, често се материализираха около владетелите на Акаока, щеше да се стигне до по-добър резултат, отколкото човек можеше да си представи. Шогунът, който бе в слаба позиция и се хващаше за всяка илюзорна надежда, тогава щеше да реши да назначи Генджи във вътрешния си съвет от консултанти. Не беше необходимо Каваками да е пророк, за да предвиди собственото си бъдеще, ако това се случеше. Отмъстителният Генджи щеше да намери претекст да принуди шогуна да нареди на Каваками да извърши ритуално самоубийство. Беше служил през целия си живот в семейството на шогуна. Но ако неговият господар трябваше да избира, той щеше да избере Генджи. Ако вярваше в онова, в което вярваше шогунът, Каваками би направил същото на негово място. Беше лесно да се справи с шефовете на тайната полиция. Пророците бяха друго нещо.
Какъв неприятен обрат на събитията.
Но, чакай малко. Засега нищо не се бе случило. И нямаше да се случи, ако Генджи не доближеше Йедо. Каваками имаше последен шанс. Този път това трябваше да стане неофициално, тъй като Генджи вече не беше извън закона и всъщност никога не е бил благодарение на прекратяването на действието на Закона за алтернативното жителство със задна дата. Страната беше в безпорядък, а в такива времена се случваха неочаквани неща.
Сохаку бе изпратил съобщение, че временно се оттегля в манастира Мушиндо. Това подразни Каваками. Сега обаче той видя в това изгода. По пътя към Йедо Генджи щеше да мине между Мушиндо и село Яманака. Каваками възнамеряваше да бъде в селото в подходящото време заедно с личните си васали, около шестстотин души. Всички въоръжени с наполеоновски мускети и добре обучени да ги използват. И като се вземеше всичко предвид, се оказваше, че ситуацията не се развива непременно в напълно незадоволителна посока.