— Кудо-сама, какво съвпадение! Да не би също да пазарувате копринени шалове? — По време на краткия им разговор Хейко трябваше да се пребори със себе си, за да не избухне в смях. Когато Кудо си тръгна и гневно се запъти към Хамачо, Хейко нае рикша. Часът на дракона узряваше за часа на змията. Вече нямаше време да стигне пеш.
Каваками Еичи, велик владетел на Хино, председателстващ инспектор на Канцеларията по вътрешните разпоредби на шогуната, очакваше посетителя си в малката къща. Беше си наложил маската на авторитетната достолепност, съответстваща на значимостта и титлите му.
Която се изпари, щом вратата се отвори. Въобразяваше си, че е подготвен, но всъщност не беше. Никога не беше подготвен. Би трябвало досега да го е разбрал. У нея имаше нещо неуловимо. Когато не бе пред погледа му, подробностите от лицето и формата му се замъгляваха, сякаш нито умът, нито очите имаха силата да поддържат жив спомена за образа на подобна вцепеняваща красота.
Той я погледна и затаи дъх, последва въздишка.
За да си върне известна илюзия за самообладание, той й направи забележка.
— Закъсняваш, Хейко.
— Приемете извиненията ми, господарю Каваками. — Хейко се поклони и съвсем непринудено изложи на показ изящната извивка на шията си. Отново чу как Каваками накъсано си поема дъх. Постара се да запази лицето си безизразно. — Следиха ме. Прецених, че е благоразумно да не разбира, че е разкрит.
— Несъмнено не си допуснала да те проследи дотук?
— Не, господарю. — Тя се усмихна при спомена за случилото се. — Позволих му да се сблъска с мен. След това нямаше как да ме следи повече.
— Добре свършена работа — отбеляза Каваками. — Пак ли беше Кудо?
— Да. — Хейко свали чайника от огъня. Каваками бе оставил водата да ври твърде дълго. Ако сега го излееше върху чая, всички тънкости на вкуса щяха да се изгубят. Трябваше да го изстуди до подходящата температура.
— Той е най-добрият специалист за тази задача — рече Каваками. — Може би си предизвикала въпроси в ума на господаря Генджи.
— Едва ли. Сигурна съм, че Кудо действа по собствена инициатива. Владетелят Генджи не е подозрителен.
— Всички владетели са подозрителни — настоя Каваками. — Подозрението е неразделна част от оцеляването.
— Мисля си — продължи Хейко, наклонявайки глава под ъгъл, което се стори на Каваками очарователно, — че ако той може да вижда бъдещето, тогава не се нуждае от предпазни мерки. Знае какво ще се случи и кога. Подозрението става съвсем безсмислено.
Каваками изсумтя.
— Нелепо. Семейството му залага на тази нелепа претенция от поколения. Ако някога някой от тях е могъл да вижда бъдещето, родът Окумичи щеше да е най-изтъкнатият в империята. А не родът Токугава, и тогава Генджи би бил шогун вместо собственик на блатна провинция като Акаока.
— Несъмнено имате право, господарю.
— Не ми изглеждаш убедена. Откри ли някакво доказателство за този прословут митичен подарък?
— Не, господарю. Поне не пряко.
— Не пряко. — Каваками направи гримаса, сякаш изговорените думи бяха кисели.
— Веднъж, когато Кудо и Сайки обсъждаха владетеля Генджи, чух да споменават „Судзуме-но-кумо“.
— Судзуме-но-кумо е името на главния замък на имението Акаока.
— Да, господарю, но те не говореха за замъка. Ставаше дума за таен текст.
Каваками се затрудняваше да следи доклада на Хейко. Колкото повече я гледаше, толкова повече изпитваше желание да пие саке вместо чай. Ала часът и обстоятелствата правеха идеята изключително неразумна. Изобщо беше неразумна. Социалната дистанция между господаря и слугата трябваше да бъде запазена. Той усети в себе си нарастващо раздразнение. Дали защото не можеше да прави каквото искаше с Хейко? Несъмнено не. Той беше самурай с древен произход. Първичните желания не го контролираха. А какво тогава? Проблемът да знае повече, отколкото знаеха другите. Това беше. Каваками бе човекът, който виждаше, който знаеше благодарение на информацията, получавана от докладите на мрежа от хиляда шпиони. В съзнанието на народа обаче Генджи бе надарен да вижда дори по-далеч от Каваками. Смяташе се, че има дарбата за пророчество.
— Не е необичайно родовете да имат така наречените тайни учения — обясни й Каваками. — Обикновено това са книги със стратегия, а нерядко са просто плагиати на „Изкуството на войната“ на Сун Цу.