— За този текст се твърди, че съдържа пророчествата на всеки владетел на Акаока от времето на Хиронобу преди шестстотин години.
— Подобни слухове отдавна обграждат рода Окумичи. Казват, че на всеки трийсет-четирийсет години се ражда по един пророк.
— Да, господарю. Така казват. — Хейко се поклони. — С ваше разрешение. — Тя изсипа горещата вода в каната за чай. Във въздуха се разнесе аромат.
— Ти вярваш ли на това? — Гневът, който изпълни Каваками, го накара да поеме чая твърде бързо. Той го преглътна, без да позволява на болката да се появява на лицето му. Горещата течност опари гърлото му.
— Просто смятам, че след като се говорят такива неща, може би истината е някъде по средата. Може да не е непременно пророчество, господарю.
— Нищо не може да е така само защото е казано. Ако вярвам на всичко, което чувам, ще трябва да екзекутирам половината население на Йедо и да хвърля в затвора останалите.
Тези думи бяха толкова близо до остроумието, колкото Каваками можеше да се доближи. Хейко се изкикоти от вежливост, прикривайки устните с ръкава на кимоното си. Направи мним игрив поклон с дълбок реверанс.
— Без мен, надявам се.
— Не, разбира се — потвърди Каваками, донякъде успокоен. — За Майонака-но-Хейко могат да се чуят единствено похвали.
Хейко отново се изкикоти.
— За жалост нищо не е така, само защото е казано, че е така.
— Ще се опитам да го запомня. — Каваками се усмихна широко, благодарен, че чува толкова скоро да бъде цитиран така игриво от толкова грациозна и чаровна жена.
Хейко никога не спираше да се възхищава колко е лесно да пречупиш мъжете. Единственото, което бе необходимо, бе да демонстрираш малко глуповатост. Те чуваха кикотенето, виждаха усмивките, вдишваха нежните аромати от гънките на копринените дрехи и никога не забелязваха твърдия блясък в очите зад момичешки пърхащите клепки. Това важеше дори за Каваками, който бе познавач на човешката душа и характер. Той бе човекът, създал Майонака-но-Хейко. Ала и той бе уязвим като другите. Всички други, с изключение на Генджи.
— За дядото на владетеля Генджи, покойния владетел Киори, също се твърдеше, че познава бъдещето. — Каваками прие още чай от Хейко. Този път отпи по-внимателно. — Ала той почина внезапно преди три седмици, вероятно стана жертва на отравяне. А не би ли трябвало да предвиди това нещастие и да избегне фаталната доза?
— Може би не всичко може да се предвиди, господарю.
— Удобно извинение — отбеляза Каваками, който отново се разгорещи. — Това поддържа мита жив. Всичко е лишена от съдържание пропаганда, дело на рода Окумичи. Ние, японците, сме безнадеждно суеверни и доверчиви. Родът Окумичи умно се възползва от това. Заради тези детски приказки за пророчеството им се придава значимост, която те не заслужават.
— Сигурно ли е, че отрова е причинила смъртта на владетеля Киори?
— Ако ме питаш дали аз съм го наредил, отговорът е не.
Хейко се отпусна на пода в дълбок поклон.
— Не бих дръзнала да съм толкова безцеремонна, господарю Каваками. — Тонът и поведението й бяха напълно сериозни. — Простете ми, че създадох грешно впечатление. — Мъжът бе шут, но опасен и умен. В стремежа си да разбере с каква информация за Генджи разполага той, тя бе стигнала твърде далеч. Ако не внимаваше повече, той можеше да разбере, че интересът й надхвърля обикновените задължения.
— О, стани, стани — енергично я подкани Каваками. — Не съм се обидил. Ти си моят доверен васал. — Жените, разбира се, не можеха да имат такъв статут. Ала това бяха само думи. Нищо не му костваше да ги каже.
— Почитате ме повече, отколкото заслужавам.
— Глупости. Трябва да знаеш какво правя, за да действаш в съответствие с мен. Вярно е, че не обичах господаря Киори, но на него не му липсваха врагове. Дружелюбността му към чужденците, особено към американците, ядосваше мнозина. А още повече бяха разгневените от интереса му към християнството. Не се радваше на ентусиазирана подкрепа дори в рода си. Ти самата ми докладва, че Сайки и Танака, двама от най-верните му старши васали, са се възпротивили силно на присъствието на мисионери в имението. Танака дори толкова се разстрои, че подаде оставка и се оттегли в манастира Мушиндо преди шест месеца.
— Да, господарю, така е. Прие будистката вяра и монашеско име Сохаку.