— Религиозният фанатизъм може да е по-смъртоносен от политическото разнообразие. Танака или Сохаку, ако предпочиташ така, е най-вероятният убиец според мен.
— Колко трагично — рече Хейко, — да бъдеш убит на преклонна възраст от приближен.
— Приближените са най-опасни — Каваками погледна Хейко изпитателно, за да разбере реакцията й, — защото ние твърде често забравяме да сме нащрек с тях. Ти например делиш леглото с владетеля Генджи, но във всеки момент можеш да прережеш гърлото му. Не е ли така?
Хейко се поклони, внимаваше усмивката й да е точно правилната усмивка — отстъпчива, без да е язвителна.
— Да, това е така.
— Нали няма да имаш проблем да преодолееш чувствата си към него?
Хейко се разсмя весело.
— Играете си с мен, господарю Каваками. Аз съм в леглото му, защото вие ме пъхнахте там, а не заради някакви предполагаеми чувства към него.
Каваками се намръщи.
— Внимавай, Хейко. Когато си с него, тази истина трябва да остане скрита дори за теб. Трябва да го обичаш всеотдайно, дори безнадеждно или той ще разбере каква си и ще станеш безполезна за мен.
Хейко се поклони до земята.
— Да, господарю. Слушам и се подчинявам.
— Добре. Ами чичото на владетеля Генджи? Откри ли къде е?
— Не още. Откакто владетелят Шигеру напусна замъка, не е бил забелязван на никое друго господарско място за живеене в имението Акаока. Възможно е да е избягал от собствения си род.
Каквато и да бе причината, това бе добра новина. Чичото бе много по-опасен от племенника си. Шигеру беше фанатичен практик на древното самурайско изкуство. Можеше да убива със или без оръжие и го правеше. Широко известно бе, че е участвал в петдесет и девет дуела и ги е спечелил всичките, а това бе с един по-малко от поставения преди две столетия рекорд от легендарния Миямото Мусаши. Шейсетият и шейсет и първият дуел бяха определени за последния ден на старата година и първия ден от новата, но най-вероятно нямаше никога да се състоят. Шигеру бе изчезнал.
— Разкажи ми какво си научила.
Хейко незабавно се разприказва. Ако се замислеше прекалено много над онова, което казваше, нямаше да е способна да продължи. Част от информацията бе дошла при нея от няколко различни източници. Според нея тя сглобяваше историята точно, но се надяваше от все сърце да не е права.
Малкият будистки храм на територията на замъка Судзуме-но-кумо беше изграден в отдавнашната тринайсета година от управлението на император Го-ханадзоно. За разлика от всички други, не беше посветен на определена секта. Това бе така, защото владетелят Уакамацу го бе построил, за да изкупи греха си за разрушаването на над трийсет манастира Джодо, Ничирен, Тендай и Шингон и унищожаването на пет хиляди монаси заедно с техните семейства и поддръжници. Тежковъоръжените вярващи бяха пренебрегнали командата на господаря си да прекратят религиозните си междуособици и политическите машинации.
Шигеру познаваше храма в големи подробности. От детството му насам той присъстваше неизменно в най-ужасяващите му сънища. Знаейки, че тези сънища са пълни с предзнаменования, и без да разбира никое от тях, той прекара години в изучаване на историята на храма с надеждата да намери напътствия в минали събития и персонажи. Това обаче не се случваше.
Сега, вече твърде късно, той разбра. Това бе начинът, по който предзнаменованията се разкриваха винаги пред него. Твърде късно. Той коленичи на слабата светлина на единствената лампа и запали сто и петата ароматизирана пръчка. С реверанс я постави на погребалния олтар на баща си, Киори, покойния владетел на Акаока.
— Съжалявам, татко. Моля те, прости ми.
Той изрече едни и същи думи за сто и пети път. После запали сто и шестата пръчка. Пламъците от прекомерното изобилие от горящи аромати изпълниха храма със задушлив дим. Той не обърна внимание на парещата болка в очите и дробовете си.
Казваха, че кръговете на Ада са шестнайсет на брой. Той обаче знаеше друго. Сто и осем бяха огорченията, които човек си причиняваше чрез безкрайната си алчност, омраза и невежество. Сто и осем бяха покаянията, които довеждаха изгубените души до светлината на Буда. Сто и осем живота щеше да изживее Шигеру в сто и осем кръга на Ада заради невъобразимите си престъпления. Когато запали сто и осем ароматизирани пръчки, ще започне.
— Съжалявам, татко. Моля те, прости ми.