— Няма да помогне на никого — отвърна Шигеру, който наблюдаваше изкъсо за възможност. — Тази вечер владетелят Киори бе отровен.
— Какво! — Йоритада направи крачка напред, изумен от новината на Шигеру. По същия начин реагираха и останалите самураи. Сега. Това бе решаващият момент.
Шигеру пришпори коня си, зареди пистолетите и ги измъкна възможно най-бързо. Не беше добър стрелец и не улучи никого. Намерението му беше единствено да отклони вниманието на хората на Йоритада.
Успя да изпълни замисъла си. Само двама от хората с мускетите бяха близо до целта. Две гюлета удариха коня му и животното падна.
Шигеру скочи от седлото, приземи се на крака и хукна, като обезглави тъста си с първия удар на катаната си. Порейки въздуха и всичко по пътя си с катаната в дясната си ръка и пронизвайки с тантото в лявата, Шигеру уби или рани смъртно всеки, който му се изпречеше, преди прахът от падането на коня му да се е уталожил на земята.
Зад портата тъщата му, Садако, чакаше с четири жени от нейната свита. Всяка държеше „нагината“ — пика с дълго острие, предпочитано оръжие от жените самураи.
— Прокълнат демон! — Садако сякаш изплюваше думите. — Предупредих Умеко да не се омъжва за теб.
— Трябвало е да те послуша — отвърна Шигеру.
Откри Умеко и децата в чаената къща във вътрешния двор. Когато се облегна на вратата, катана с детски размер се заби в оризовата хартия, която покриваше дървената рамка. Острието разряза по дължина лявата му вежда и той едва не загуби едното си око.
— Влез и ще умреш! — заяви отвътре смел детски глас, в който не се усещаше и нотка на страх. Това бе най-малкото им дете, техният шестгодишен син, Нобуйоши. Шигеру можеше да си представи сцената вътре. Нобуйоши охраняваше вратата, бе изпънал едната си ръка с катана в нея, върхът й бе на равнището на очите му. Зад него стояха Умеко и дъщерите им — Еми и Сачи.
Шигеру използва върха на своята катана, за да отвори вратата. Нобуйоши го видя и зяпна от изненада. Детето бързо отстъпи. По-добрата стратегия беше да остане на позиция, тъй като малкият праг ограничаваше свободата на движение на Шигеру, когато той влезе. Ала той не можеше да обвинява детето. Даваше си сметка, че изглежда страховито. От главата до петите беше прогизнал с кръвта на осемнайсетте души, които уби или рани. Деветнайсет, ако броеше и себе си. Кръв течеше от раната на врата му, там, където го бе ударила тъщата му. Ако беше го засегнала два-три сантиметра по-надолу, щеше да го убие.
Сърцето на Шигеру се изпълни с гордост, когато погледна сина си. През краткия си живот бе научил добре уроците си. Държеше меча в подходящия ъгъл, в съответната поза. Стойката му бе балансирана, позволяваше движение във всяка посока. А което бе най-важното, беше застанал така, че собственият му живот стоеше между нападателя и майка му с двете му сестри.
— Браво, Нобуйоши. — Шигеру бе изричал тези думи много пъти преди това, след трудни практически уроци с меч, копие и лък. Нобуйоши не каза нищо. Вниманието му бе изцяло съсредоточено върху Шигеру. Синът му търсеше възможност, оглеждаше се за решителния миг. Заслужаваше да умре като самурай, какъвто беше. Шигеру си позволи да се спъне, когато пристъпи вътре в тясното пространство.
— Аааййй! — С гръмогласен вик в израз на пълна отдаденост, Нобуйоши нанесе стремителен удар там, където бойното снаряжение беше оставило гърлото на Шигеру незащитено. Синът му направи това, което бе длъжен да стори всеки самурай. Хвърли се в атака, без да помисли за себе си. В този момент, когато нямаше ограничения, Шигеру нанесе удара с такава мълниеносна бързина, че тялото на Нобуйоши продължи напред, а главата му падна на пода зад него.
Еми и Сачи изкрещяха и се притиснаха една към друга, сълзи се стекоха по детските им бузи.
— Защо, татко, защо? — попита Еми.
Умеко държеше кинжал в лявата си ръка. В дясната стискаше малък пистолет. Вдигна го и стреля. Куршумът се удари в стоманата на шлема му и отскочи. Умеко пусна пистолета и остана само с кинжала.
— Спасявам ви от грехове в бъдещето — каза тя. С две бързи движения тя преряза гърлата на дъщерите си. Кръвта плисна по бледата коприна на нощните им кимона. Умеко погледна Шигеру право в очите: — Нека Състрадателният Буда те отведе в безопасност в Чистата земя — бяха последните й думи, преди да забие острието в собственото си гърло.