Шигеру седна на пода на чаената къща, сред кървавите руини на живота си, във всяка ръка държеше по един меч. Наблюдаваше тесния праг. Скоро щеше да чуе звука от копита на коне, които носят на гърба си войските от замъка. Започна да се смее. Все още беше прокълнат. Ала бе освободил съпругата и децата си. Те ще останат недокоснати от настъпващия ужас, който обещаваха пророческите му сънища и видения.
II
Красиви мечтатели
4
Десетима мъртви мъже
Разкъсват те съмнения. Властелин е хаосът. Не знаеш, нищо от днес за утре. Вслушай се в сърцето си и намери посоката. Бие като барабан. Реве като буйни води през зимата. Накрая звукът и тишината стават неразличими.
Слушай.
Слушай.
Слушай.
Кръв, а не вода.
Твоята кръв.
Очакванията на Емили за сватбената й нощ бяха изпълнени с надежда и ужас. Ужасът произтичаше главно от физическото отвращение, което изпитваше към Зефаная; надеждите й почиваха на също толкова голямата и несъмнена антипатия, която той демонстрираше към нея. Ако някое от тези качества отсъстваше, тя изобщо не би обмисляла предложението му. Свързано с обещанието да напуснат Америка, това го правеше неустоим поклонник. Връзката им като съпруг и съпруга не би могла да бъде така съвършено лишена от интимност. Беше неразумно да се очаква пълна липса на брутално животинско съвкупление, обслужващо брака. За щастие, най-вероятно то щеше да бъде сведено до минимум. Преживяваната от време на време агония бе ниска цена за възможността, която той предлагаше.
Сега и надеждата, и ужасът си бяха отишли, прогонени от куршума на убиец. Когато Зефаная умре, Емили щеше да остане сама, а сама не бе възможно да пребивава в Япония. Без защитата на баща, брат или съпруг, жената нямаше почтено място в чужда страна. Щеше да бъде принудена да се върне в Америка. Или може би имаше алтернатива? Не беше ли възможно да продължи мисията с брат Матю?
Тя го стрелна тайно с поглед. Беше се загледал навън в градината. Нито лицето, нито позата, нито поведението му издаваше за какво мисли. Както винаги, той бе за нея загадка.
Беше влязъл в живота им за пръв път преди четири месеца. Това стана в мисията на „Правдивото слово“. Тя сервираше супа на бедните и бездомните, когато забеляза мъж на входа на трапезарията.
Дрехите му на конник преследвач бяха мръсни. Черната шапка на главата му изглеждаше така, сякаш някога може да е била бяла. Косата се спускаше по гърба и раменете му все едно бе див индианец. Лицето му бе мрачно, с изпити бузи и тъмни кръгове под очите. Щръкналата прораснала брада бе назъбена отдолу, сякаш я бе рязал с нож. Очевидно изпаднал в нужда, той приличаше на всеки друг от десетките несретници, за които тя се грижеше всеки ден. Само дето той не се блъскаше яростно на опашката за храна, не се нахвърляше на яденето като прегладнял човек и не посвещаваше цялото си внимание върху съдържанието на чинията, която тя му подаваше. Все едно самото спокойствие бе застанало на прага. Движеха се само очите му. Те бавно оглеждаха мъжете, насядали по масите и подредили се на опашка. Ръцете му бяха отпуснати от двете страни на тялото, но все пак по-скоро в готовност, отколкото инертни. В следващия момент тя забеляза издутината на дясното му бедро под спечения от мръсотия жакет.
Помоли сестра Сара да поеме черпака, с който разливаше супата, и отиде при странника.
Щом тя се приближи, той свали вежливо шапката си и кимна с глава:
— Мадам.
— Добре дошъл си да се присъединиш за вечеря, братко християнино. — Емили използва обичайното обръщение на последователите на „Правдивото слово“, с което се посрещаха всички новодошли. „Братко“, защото както казваше Зефаная, не са ли всички хора братя? „Християнино“, защото, въпреки че могат да не си дават сметка, не са ли всички хора, независимо дали са грешници, светци или езичници, християни по милостта и опрощението на Нашия повелител Господ?
— Задължен съм ви, мадам — рече странникът и отново сведе глава в кратък поклон. — Благодарен съм ви. — Изговаряше думите носово. Тексас, предположи тя, или някъде наоколо.
— Това място е благословено с покоя на Господ, братко християнино. — Тя протегна ръката си. — Насилието няма място тук.
Той я погледна и примигна няколко пъти, преди да схване думите й.