Отвън най-младият син на селянина, който се потеше обилно, се изтри и продължи да храни четирите коня под наблюдението на Таро. За конете на господаря нямаше подходяща храна, затова той бе тичал до съседното село и бе помолил старейшината за сено. Върна се с двайсет и пет килограмова бала на гърба. Искаше му се по-големият му брат Шиничи да е тук, за да му помогне. Ала преди месец той бе мобилизиран в армията на владетеля Гайхо. Кой знае къде беше и кога щеше да се прибере? Задаваше се война. Всички твърдяха така. Война срещу чужденците. Война между поддръжниците и враговете на шогуна. Война с иноземци и гражданска война едновременно. Хиляди, стотици хиляди, дори милиони щяха да умрат. Може би Шиничи щеше да е на по-безопасно място в армията, отколкото щяха да са те в стопанството. Генджи излезе от къщата. Момчето падна ничком и зарови глава в мръсотията.
Хиде и Шимода охраняваха банята. Генджи завари вътре жената и дъщерята на селянина. Те също бяха коленичили и бяха притиснали глави към земята. Подобно на селянина телата им трепереха от страх. Не биха се страхували толкова дори да беше демон от Ада. А като се размисли за това, всъщност каква бе разликата между демона и господаря за селянина?
Генджи чу, че от една от жените се изтръгна ридание. Без да погледне, знаеше, че това е майката. Съвсем естествено тя предполагаше, че той ще поиска да му помогнат при къпането, ще забележи колко голяма е дъщеря й и ще я вземе в леглото си през нощта. Това щеше да е така, ако бе спокоен по натура. В противен случай можеше да я обладае още тук, на пода, дори преди да се е изкъпал.
— Можете да вървите — обърна се към тях Генджи. — Предпочитам да се къпя сам.
— Да, господарю — успя да каже жената, след миг и дъщеря й промълви: — Добре, господарю. — Двете жени напуснаха банята, придвижвайки се назад на колене.
По-късно същата вечер, когато семейството се събра под складовия навес, всички започнаха да изказват предположения какъв е техният посетител.
— Трябва да е куриер от императорската столица — прошепна селянинът. — Изглежда прекалено фин, за да е воин.
— Тези коне са бойни — не се съгласи синът му. — Те едва изтърпяха присъствието ми. Ако този гологлав самурай не ги беше озаптявал, щяха да ме сритат до смърт, когато се опитвах да ги нахраня.
— Възможно е да се присъединят към армията на господаря Гайхо — обади се майката. — Надявам се, че е така. Колкото повече войници има, толкова повече в безопасност ще бъде нашият Шиничи. — Тя започна да реди тихо мантри към Амида Буда и ги отброяваше, сякаш държеше в ръце скъпоценната си молитвена броеница от сандалово дърво. Липсваше й, но беше щастлива, че я е подарила. Свещеният талисман беше около шията на първородното й дете — Шиничи. Несъмнено щеше да го запази от злото, да привлича доброто и да го предпазва. Беше едва шестнайсетгодишен и за пръв път се бе отделил от дома си.
— Възможно е — отговори бащата. — Този млад господар няма да е от голяма помощ в битката. Ала мъжете му изглеждат силни.
— Може да е принц — мечтателно отбеляза дъщерята. — Много е красив.
— Тихо! — изшътка бащата, плесна с ръце в тъмнината и достигна лицето й.
— Оу!
— Който и да е той, той е свикнал да взема онова, което иска. Ти ще стоиш тук, докато те не си тръгнат сутринта.
Ала четиримата им посетители си бяха тръгнали преди изгрев-слънце. Когато селянинът се върна в къщата си, той откри шал от жълта коприна, прилежно сгънат и поставен върху олтара на скромното им домашно светилище. Когато следващата седмица го занесе до Йедо, той откри, че той струва повече от припечеленото миналата година от оризовата реколта.
Генджи и неговите хора яздеха силните си коне и ги пришпорваха силно. С това темпо щяха да стигнат манастира Мушиндо по обяд. Успяха да пресекат провинция Йошино, без изобщо да срещнат войски на Гайхо. Отвъд следващия поток бе територията на приятеля на Генджи Хиромицу, велик владетел на Ямакава. Хиромицу бе другият човек, когото Генджи щеше да разпознае трудно. Беше му приятел в същия смисъл и по същата причина, по която Гайхо му беше враг. Някой от предците на Хиромицу беше застанал на губещата страна при Секигахара.