Когато изминаха и последната извивка на пътя преди границата, те срещнаха петима самураи начело на колона от четирийсет копиеносци. Те също вървяха на югозапад като другите, които бе видял Таро.
Генджи забави ход и даде възможност на групата войници да минат встрани на пътя. Въпреки че не носеше герб и флаг, неговият начин на обличане, конят и амунициите му, както и поведението на придружителите му ясно го идентифицираха като владетел. Светският обичай изискваше онези с по-нисък ранг да направят път.
Ала тези хора не го сториха. Техният водач се развика:
— Хей, вие там, направете път!
Генджи дръпна юздите на коня си, за да го спре. Беше видял войниците отдавна, можеше да скрие хората си и да излезе на пътя, когато станеше чисто. Ала вече бе твърде късно за това. Не можеше и с достойнство да се подчини и да се отмести от пътя пред един наглец с такова ниско потекло. Той седеше спокойно на седлото и чакаше препятствието да бъде отстранено.
Хиде пришпори коня си напред и спря пред водача на малката войска. После се обърна към него:
— Високопоставена персона, която пътува инкогнито, ви удостоява да мине край вас!
Самураят се изсмя.
— Високопоставена персона? Не виждам такава. Само четирима мърляви странници далеч от родните си места. Напуснете пътя! Пътуваме по заповедите на владетеля Гайхо. Имаме предимство.
— Подчинете се, както отговаря на положението ви. — Хиде беше бесен. — Не разпознавате ли владетел, когато го видите?
— Има владетели и владетели. — Присмивайки се, самураят сложи ръка на двуцевния кремъчен пистолет, който бе запасан на пояса му. — Времената се менят. Издигат се силните. Деформираните останки от миналото ще бъдат пометени.
Последвалите събития се развиха светкавично.
Хиде не каза и дума повече. Стоманата проблесна в ръцете му и прокара тънка червена линия по тялото на водача от лявата страна на врата му до дясната му подмишница. След миг трупът на мъжа бе разчленен на две и кръвта бликна във въздуха във всички посоки.
Обляният в кръв самурай, който беше до падащото тяло, се опита да извади меча си. Преди дори сантиметър от острието да се е показал от ножницата му, стрелата на Шимода прониза сърцето му и той също се свлече от седлото.
— Аи-и-и-и-и! — Мечът на Таро зае позицията на коса и той пришпори коня си по посока на насреща стоящите войници.
Един от останалите самураи на кон размахваше меча си във въздуха и издаваше команди:
— Формирайте бойни редици! Формирайте бойхх-х-х…! — Той стисна с все сила стрелата, която изведнъж се заби в гърлото му, пусна меча и падна от коня си.
Колоната на копиеносците се разкъса, те хвърляха оръжието си и панически крещяха. Повечето от тях избягаха в гората. Онези, които имаха по-малко късмет, се обърнаха и хукнаха по пътя. Именно те станаха обект на преследване от страна на Таро. Той пореше въздуха с острието на меча си вляво и вдясно от главата на коня, галопирайки през тях. Мръсотията по пътя му се превръщаше в кървава каша.
Друг от самураите, който побягна, получи стрела високо в гърба си.
Хиде стъпка слабата съпротива и на последния конник, като сряза шийната му вена.
Таро се обърна обратно и се върна по пътя, по който бе минал. Последният останал противник вдигна ръце, за да се предпази от смъртта, и изкрещя за сетен път.
Генджи въздъхна. Всичко свърши. Тръгна с коня си през труповете, които покриваха пътя. Животът на всички тези хора бе пропилян. И за какво? За нарушаване на етикета? За задръстване на пътя? Просто една историческа злополука? Без дори да има потвърждението от пророческите си способности, Генджи бе сигурен, че подобно безсмислено насилие няма да бъде част от бъдещия свят. Не бе възможно.
Шимода погледна първия мъртъв мъж. Обърна се към Хиде:
— Какво ти каза, че те накара да действаш така мълниеносно?
— Каза ми: „Времената се менят.“ — Хиде избърса острието си. — После негодникът направи обидна забележка за „останките от миналото“.
Шимода рече:
— Времената се менят, стават по-лоши. Хора с ниско потекло да проявят подобна арогантност! Само преди седем години никой не би си позволил да допусне такова неуважение. — Преди седем години американският комодор Пери бе влязъл в залива Йедо със своите параходи и оръдия.