Емили се възхищаваше на тихия напевен глас, с който Зефаная изричаше тези страховити слова. Нормалният му начин на говорене, преди да бъде ранен, беше значително по-рязък и истеричен. После изведнъж под веждата му изби пот; изпъкналите му очи се издуха още повече, вените на врата и челото му се изпълниха и изглеждаха така, сякаш ще се спукат; слюнка изхвърча от устните му заедно с високо изговорените думи и горещия дъх. Сега той бе в покой.
— Тогава нека се молим всички да се разкаят — каза Емили, — защото кой от нас няма причина да го стори?
Лукас Гибсън беше собственик на ферма в Ябълковата долина, на петнайсет мили северно от Олбъни. Запозна се с Шарлот Дюпеи, далечна братовчедка от Ню Орлиънс, на погребението на дядо си в Балтимор. Лукас, хубав, спокоен, внушаващ доверие въпреки младостта си, беше двайсет и две годишен. Шарлот, която подобно много южнячки от нейното поколение четеше прекалено много Уолтър Скот, беше пламенно романтична, русокоса красавица на четиринайсет години. Въобразявайки си, че е срещнала своя Айвънхоу, тя се омъжи девствена за сто и петдесет акра ябълки, прасета и пилета. Първото им дете, Емили, бе родено девет месеца и един ден след сватбата. По онова време Шарлот вече се бе простила с добрия саксонски рицар и започваше да мечтае, почти срещу желанието си, за злия, но диво страстен Темплар дьо Боа-Жилбер.
Когато самата Емили стана на четиринайсет години, баща й бе убит при злополука в ябълковата градина. Беше паднал от стълбата. Това беше доста странно, тъй като той бе известен сред берачите с това, че отлично пазеше равновесие и доколкото Емили си спомняше, не бе падал нито веднъж преди. Странно бе и положението на тялото му. Отзад черепът му беше ударен с такава сила, че счупените кости бяха влезли навътре. Макар да бе логично човек да умре, след като падне от височина пет метра, беше трудно да се повярва, че главата му може да се удари толкова силно в земята. Но това се бе случило. Баща й беше мъртъв, майка й — вдовица, а тя и двамата й по-малки братя — полусираци.
Преди тревата да е обрасла гроба на баща й, надзирателят на фермата започна да прекарва нощите си в спалнята на майка й. Самата сватба се състоя след шестмесечен траур. По това време коремът на майка й беше подут от нов плод. Малко след това започнаха побоите. Силните викове на страстта, които бяха станали неразделна част от нощта, се превърнаха в писъци от болка и ужас.
— Не! Джед, моля те! Джед! Не! Не! Моля те!
Емили и братята й се сгушваха заедно в леглото й и плачеха. Не чуваха и звук от пастрока си, само гласа на майка си, който издаваше колко е изплашена и ужасена. Понякога на сутринта лицето на майка й бе цялото в синини. Отначало тя се опитваше да скрие травмите от децата си с пудра или превръзка или с измислици за падане в тъмното.
— Толкова съм тромава — казваше тя.
Ала ставаше все по-лошо и нито пудрата, нито превръзката, нито измислиците не можеха да прикрият истината. Носът й беше счупен, после отново и отново. Устните й бяха смазани и подути. Загуби предните си зъби. Имаше дни, в които не можеше да ходи, без да куца, и дни, в които не можеше да стане от леглото. Бебето бе мъртвородено. След една мъчителна година красивата й майка се превърна в саката стара вещица.
Вече не ги канеха на никакви събирания. Съседите престанаха да се отбиват. Най-добрите берачи не работеха за тях. Овощната им градина, която някога произвеждаше най-сладките ябълки в долината, започна да загива.
Тогава пастрокът им се прехвърли на тях.
Биеше братята й с дебел кожен каиш за бръснач, докато дупетата им не започваха да кървят. Ако краката им отслабваха и не можеха да ги държат, той ги завързваше за бурето за ябълки и продължаваше да ги бие. Бяха наказвани, защото не са изпълнили домашните си задължения или защото са ги изпълнили лошо, не са нахранили пилетата или са ги прехранили, че са оставили гнили ябълки в бурето с хубавите и те са развалили всички. Трудно бе да се каже за какво са наказанията. Пастрокът им никога не казваше.
Само Емили оставаше недокосната. Когато обработваше раните на братята си, те я питаха „защо“. Защо ги бие? Защо не бие нея? Тя не знаеше. Страх и вина разкъсваха еднакво яростно сърцето й.