— Английски — отговаря Генджи. Иска да попита какво е превела на английски, но само една дума излиза на устните му.
— Добре тогава, на английски — отговаря госпожа Шидзука. Тя се усмихва през сълзи. — Това ще е поредният скандал. Хората пак ще кажат: „Генджи и тази ужасна негова Шидзука.“ Но нас това не ни интересува, нали? — Устните й треперят, клепките й пърхат, но тя запазва усмивката си и за момент сълзите спират. — Тя ще се гордее много с нас — казва госпожа Шидзука.
Генджи иска да попита: „Кой ще е толкова горд и защо?“ Но не му е останал глас. Нещо блести на дългата й, гладка шия. Той поглежда. Вижда какво е. После там, където той чува сърцето си, вече не чува нищо и не вижда нищо.
— Остави всяка надежда за избавление — рече Шигеру. — Няма съмнение, че това, което ти се е случило, е било видение.
— Онова, което описах, познато ли ти е?
— Донякъде. Дрехите. Косите. Липсата на оръжия. Има само една възможност. Ще бъдем победени от чужденците и ще се превърнем в робска страна.
— Ами Диетата? Какво е това?
— Не ми се е показвала в моите видения. Може би това ще замени Съвета на шогуна, когато бъдем превърнати в роби. Възмутителното поведение на присъстващите може да е възможно единствено ако редът и дисциплината са безвъзвратно загубени. Можеш ли да си представиш дори само един глас с непочтителен тон, да не говорим за неуправляема тълпа в присъствието на шогуна.
— Не, чичо, признавам, че не бих могъл да си представя дори.
— Твоят убиец? Не го ли разпозна?
— Не. Нито някой друг. Нямаше нито едно познато лице.
— Тогава твоите хора са били убити, защото аз не бих допуснал да влезеш на подобно място без защита. Нито биха го допуснали Сайки, Кудо или Сохаку.
— Тогава кои са мъжете със скритото оръжие? Те изглеждаха изключително загрижени за моето състояние.
— Вероятно стражи. Може да си задържан. — Шигеру затвори очи. В продължение на няколко мига той дишаше дълбоко, без да каже нито дума. Когато отново отвори очи, той се поклони до пода. — Прости ми, че така лошо те подведох, господарю.
Генджи се засмя.
— Ти не си ме подвел още, чичо. Може би ще намерим пътя към някакъв друг изход.
— Не можем да направим нищо, за да го предотвратим. Можем да защитим нашите обичани близки да преживеят такава съдба. Но не можем да спрем бъдещето да настъпи и да унищожи нас и всички, които остават.
— Затова ли го направи? — гласът на Генджи беше много тих.
Шигеру се вцепени. Започна да трепери отначало леко, после все по-силно и по-силно, докато не изпита болките на чудовищна конвулсия. Накрая сподавен вик излезе от гърлото му, той падна и се превърна в ридаеща купчина.
Генджи продължи да седи спокойно. Нито каза, нито направи нещо. След като минаха няколко минути, Шигеру успя да дойде на себе си и да се върне в нормално състояние. Генджи сипа чай. Шигеру го прие.
— Чичо, това е болезнено, но не може да се избегне. Трябва да науча колкото е възможно повече за твоите видения. Това е единственият начин да стигна до прозрение за моите.
— Разбирам ви, господарю. — Поведението на Шигеру отново стана стриктно формално. Той разчиташе на протокола, за да възобнови самоконтрола си. — От време на време, както вие искате, ще ви отговарям на всичките ви въпроси.
— Благодаря, Шигеру — каза Генджи. — Засега ми се струва, че виденията ни са напълно достатъчно. Нека обсъдим друг въпрос. Когато се обърнах с гръб, за да изляза от оръжейницата, ти щеше да ме убиеш. Защо не го направи?
— Тишината ме спря — отвърна Шигеру. — Гледките и звуците, които ме преследваха безспир толкова отдавна, изчезнаха в твое присъствие. Помня думите на баща ми, които ми каза много отдавна. Той каза, че това ще се случи и така и стана, а когато стане, той ми заръча да не действам импулсивно.
— Владетелят Киори бе мъдър — отбеляза Генджи. А също, помисли си той, и истинското видение. Ала той не бе предотвратил собствената си смърт от ръцете на своя луд син. Защо? Може би беше както каза Шигеру. Безсилни сме да предотвратим онова, което ще се случи.
Шигеру чака толкова дълго, колкото можа. Но след като Генджи не продължи, се наложи той да попита:
— И какво видя? Какво блестеше на шията на жената?