Сохаку се наведе напред.
— Не бива да се отклоняваме по незначителни подробности за чужденеца или за Шигеру. Истинският въпрос е много по-сериозен.
— Съгласен съм — каза Кудо. — Трябва да постигнем решение по критичния проблем.
— Не вярвам очевидното заключение да е налице — отбеляза Сайки.
Сохаку и Кудо се спогледаха изненадани.
— Пропускам ли нещо? — попита Сохаку. — Когато се срещнахме предишния път, от всички нас ти най-много настояваше за назначаването на регент, който да държи реално властта в провинцията. Ако си спомням правилно, ти каза, че младият господар е дилетант, който ще доведе нашия род до разруха.
— Може би е трябвало да го характеризирам като прекалено рафиниран вместо като дилетант.
— А какво мислите за увлечението му по чужденците християни? — попита Кудо. — Несъмнено ти не си променил мнението си за тях.
— Не, продължавам да виждам в тях опасност — отговори Сайки. Той си спомни демонстрацията на нескрити емоции, на която бе станал свидетел преди малко. — Във всеки случай опасността е по-голяма от всеки друг път. Възможно е в бъдеще срещу тях да бъдат предприети действия, тайно и без разрешението на младия господар, ако е необходимо.
Кудо кимна, отново бе придобил увереност.
— Взето заедно с всичко останало, поведението му към чичо му е съмнително.
— Питам се дали е така — възпротиви му се Сайки. — На пръв поглед е съмнително, съгласен съм. Обаче поставено в контекста на пророческите видения, е възможно да е изключително мъдър ход.
— Пророчески видения? — Сохаку беше бесен. — Откога вярваш в тази приказка? Никога не съм виждал доказателство, че владетелят Киори може да предсказва бъдещето, а аз му служих двайсет години. Що се отнася до владетеля Генджи, единственият интерес, който проявява към бъдещето, е с коя гейша ще спи тази нощ и чие саке ще купи за следващото събиране на гости, с които съзерцава луната.
— Шигеру е напълно луд — рече Кудо. — Бях сред онези, които го затвориха. Ако бяхте там, нямаше да сте толкова благосклонни. Седеше и се смееше, напоен с кръвта на собствените си роднини, съсечените тела на жена му, дъщерите му и неговия наследник пред него. Никога няма да го забравя. Бих искал да мога.
— Чувам и разбирам — съгласи се Сайки.
Сохаку и Кудо се спогледаха отново, този път смирено. Сайки бе изговорил любимата си фраза, онази, която показваше, че вече има мнение и то няма да се промени.
Сайки продължи:
— Колкото и убедителни да сте несъмнено, мнението ми за младия господар претърпя известна промяна. Въпреки че не съм сигурен в неговите пророчески способности, вече съм готов да призная възможността за тяхното съществуване. — Той посочи източния край на градината, където беше най-вътрешната част на двореца.
Сохаку погледна натам.
— Не виждам друго, освен руини. Неоспоримо доказателство за нуждата от драстична промяна.
— Аз също виждам руини — съгласи се Сайки, — но виждам и нещо друго, което ти убягва.
— И какво е то?
— Това са останките от жилището на владетеля Генджи.
— Да, знам. И какво?
— Щеше да бъде тук, когато започна обстрелът, ако не беше пътувал до манастира Мушиндо. — Сайки с благодарност забеляза, че по лицата на другарите му се появиха първите признаци, че проумяват думите му.
— Не би могъл да знае — възпротиви се Кудо. Но гласът му не издаваше увереност.
— Излиза, че е знаел — настоя Сайки.
— Нищо не е доказано — рече Сохаку.
— Нито опровергано — държеше на своето Сайки.
— Ако е знаел, защо не ни е предупредил? — попита Сохаку.
— Не претендирам, че разбирам мистичното пророчество — рече Сайки. — Ясно е, че трябва да отложим решението по този въпрос за по-късна дата. Междувременно се подгответе за път. Това място вече не е безопасно.
— Имаш предвид да препоръчаме евакуация в „Облак врабчета“ — поинтересува се Сохаку.
— Да, така е.
— Много трудно начинание от гледна точка на превоз и снабдяване — опонира му Сохаку. — Повечето владения между Йедо и Акаока са враждебно настроени към нас. Вътрешно море не е достатъчна бариера. Водите му обаче се патрулират от военноморските сили на шогуна. Прекосяването му до нашия остров при подобни обстоятелства ще бъде много опасно.