— Предпочитам опасното пред фаталното — настоя Сайки. — Не можем да останем тук.
— Има още едно съображение — продължи Кудо. — Шогунът не разрешава никой да напуска Йедо.
— Лоялността ми е към Окумичи-но-ками Генджи, велик владетел на Акаока — рече Сайки, — а не към узурпатора, който се фука с титлата шогун и заема двореца на шогуна. — Той се поклони и стана на крака. — Ако моят господар се разпореди да се подчинявам на този човек, ще го направя. Ако обаче ми нареди да го убия, тогава само собствената ми смърт ще ми попречи да изпълня тази заповед. Знам кой съм. Също така вярвам на вас. — Без да чака отговор, той се обърна и продължи към останките от жилището на своя господар.
— Той е упорит стар човек — отбеляза Кудо.
Сохаку изсумтя.
— Той беше упорит млад човек. Защо трябва годините да потискат най-характерното му качество.
— Съвсем ясно е, че никога няма да се съгласи на регентство. Самият той е убеден, че Генджи вижда бъдещето.
Повече думи не се чуха. След продължителна пауза Сохаку и Кудо се погледнаха очи в очи, поклониха се и се изправиха едновременно.
— Съжалявам, Емили — каза Старк. — Не мога да открия и следа от него.
— Може би ангелите са го пренесли, както мислеше той — отговори Емили, после на лицето й се изписа тъжна усмивка, която показваше, че не вярва в собствените си думи.
— Какво ще правиш сега? — попита Старк.
— Каквото трябва. Ще събера каквото намеря от нашите вещи, ще ги опаковам и ще чакам следващия кораб, за да се върна в Америка. — От самата мисъл мускулите в гърдите й се сгърчиха, очите й отново се насълзиха. Седеше на земята до останките от бившата си стая и плачеше, без да се притеснява. Беше намерила рая, за който не бе дръзвала да помисли, че съществува, рая, където бе избягала от красотата си толкова успешно, че бе смятана за напълно отблъскваща. Беше го открила, но го беше изгубила с един изстрел. Това бе твърде много за нея. Беше силна, но не толкова силна.
Старк коленичи и я прегърна, положи главата й на гърдите си. Разбирайки неправилно причината за скръбта й, той каза:
— Ще се почувстваш по-добре, когато се върнеш у дома — думи, които само увеличиха страданието й. Безпомощен, той я държеше и я притискаше към себе си, а тя ридаеше. — Ти си млада, Емили. Животът ти сега започва. Небето ще ти се усмихне. Ще откриеш любовта отново. Знам, че ще е така.
Емили искаше да му каже, че онова, което иска да открие, не е любовта, а покоя. Ала думите не си пробиваха път през необятната й тъга.
Щом оръдията престанаха да стрелят, Шигеру отиде до външната граница на дворцовата територия, където бяха крепостните стени, и застана на стража. Нямаше никаква вътрешна опасност. Но ако някой възнамеряваше да се възползва от объркването и да направи опит за покушение срещу живота на Генджи, щеше да го направи сега, във времето непосредствено след атаката. Шигеру беше сигурен, че Сохаку още не е готов за действия. Първо щеше да провери Сайки и Кудо. Затова единствената грижа понастоящем бяха външните врагове. Надяваше се те да се появят. Това би било добра практика за него. По-късно щеше да се тревожи за Сохаку, също за Сайки и Кудо, ако станеше необходимо. Беше нещастно стечение на обстоятелствата, че при всички опасности наоколо, имаше също така възможност да се наложи тримата старши командири да бъдат убити. Дори Сайки и Кудо да останеха лоялни, загубата на Сохаку би била тежък удар. Той бе най-добрият стратег на групата и най-добрият боец след самия Шигеру.
Вниманието на Шигеру бе привлечено от звука на приближаващи коне. Два коня. Последвани от четирийсет-петдесет пешаци. Равномерната им дисциплинирана стъпка му говореше, че са самураи. Шигеру усети, че раменете му се отпускат и дишането му се успокоява. Беше готов.
Мигове по-късно Лепкавото око Каваками, началник на тайната полиция на шогуна, влезе в улицата срещу двореца, яхнал черен кон. До него, също на седло, беше помощникът му Мукай, съответно с не така добра сива кобила. Зад тях се виждаха четирийсет тичащи самураи. Каваками дръпна юздите на коня, на лицето му се изписа изненада, когато позна Шигеру.
— Господарю Шигеру, не знаех за присъствието ви в Йедо.
— Току-що пристигнах, господарю Каваками, и още не съм имал възможност да ви уведомя за местонахождението си.
— Не че искам да го подчертая, но аз не знаех и предишното ви местонахождение.