— О? Ужасен пропуск от страна на моите подчинени. — Шигеру се поклони, без да сваля очи от Каваками. — Ще се погрижа да накажа виновните.
— Сигурен съм в това — отвърна Каваками. — А сега, позволи ми да вляза и да направя инспекция.
— Не сме уведомени, че трябва да бъде извършена подобна инспекция. Следователно, за съжаление, трябва да отклоня предложението ви.
— Не ви правя предложение — Каваками пришпори коня си, а неговите хора го следваха плътно. — По заповед на шогуна трябва да инспектирам всеки разрушен дворец и да разговарям с всеки оцелял владетел. Моля, отстъпете встрани, господарю Шигеру.
Мечовете на Шигеру излязоха от ножниците си така плавно и леко, както жеравът разтваря крилете си. В един момент стоеше с голи ръце. В следващия по-дългата катана се озова в дясната му ръка, а по-късият уакидзаши — в лявата. Той държеше оръжията от двете страни на тялото си в поза, която не беше нито отбранителна, нито нападателна. Всъщност за окото на лаика Шигеру сякаш се готвеше да се предаде, толкова неподготвен да се бие изглеждаше.
Каваками, разбира се, знаеше, че не такъв е случаят. Като всеки добър самурай той бе изучавал „Го-рин-но-шо“, класическия трактат на Миямото Мусаши върху изкуството на фехтовката. Позата на Шигеру издаваше крайния момент преди битката — „ку“, празнота. Освен че беше напълно готов, той беше отворен за всичко, не предчувстваше нищо и приемаше всичко. Само един мъж в древността бе дръзнал да използва тази поза и това бе самият Мусаши. Оттогава бе имало само един друг. Шигеру.
Каваками даде сигнал и четирийсет остриета напуснаха ножниците си. Неговите хора бързо заеха позиция да атакуват самотния воин от три посоки. Никой не застана зад него. Това би означавало да пресекат линията между улицата на Йедо и територията на двореца на рода Окумичи. Каваками още не бе им наредил да го направят.
Каваками не извади своя меч. Той държеше коня си по своя преценка на безопасно разстояние от вероятната атака.
— Толкова ли си загубил връзка с действителността, че смееш да пренебрегваш преки заповеди на шогуна?
— Както знаеш, нямам привилегията да служа на шогуна — рече Шигеру. — Освен ако господарят не ми предаде същите заповеди, те не съществуват за мен. — От начина, по който Каваками държеше седлото си, Шигеру можеше да съди, че не е добър ездач. Това означаваше, че ще може да стигне до него, преди мъжът да успее да обърне коня си и да побегне. Изчисли разстоянието между двамата на пет удара на сърцето. Ще се наложи да съсече първо десет от нападащите мъже, но това нямаше да е проблем. Всичките му потенциални опоненти бяха напрегнати от страх. Те вече бяха почти мъртви.
— Господарю Каваками, каква изненада! — Сайки приближи напрегнатите редици на врага съвсем небрежно. Изглежда, сякаш не виждаше извадените мечове. — Бих ви поканил вътре да се освежите. Но както вече забелязахте, нашите възможности да предлагаме гостоприемство са ограничени понастоящем. Може би друг път?
— Сайки, вразуми господаря Шигеру, ако можеш. — Той погали неспокойния си кон по гривата. — Отказва да ми разреши да вляза, както е заповядал шогунът.
— Простете противопоставянето му, господарю Каваками — рече Сайки и отиде в средата на образувания от извадените проблясващи остриета полукръг. — Мисля, че господарят Шигеру е прав да ви отказва достъп.
— Какво?
— Според протоколите от Осака шогунът трябва да информира великия владетел за всяка инспекция най-малко две седмици преди уречената дата. Като главен управител на провинция Акаока трябва да ви информирам, че моят господар не е получил подобно предупреждение.
— Протоколите от Осака са отпреди двеста и петдесет години.
— Независимо от това — Сайки се поклони още по-дълбоко и усмивката му стана още по-широка, — те все още са действащи.
На лицето на Каваками се изписа умно изражение.
— Доколкото си спомням, протоколите не се изпълняват във време на война.
— Така е, но ние не сме във война.
Горящо здание зад Каваками се срина, а конят му, обзет от паника, се издигна на задните си крака. Мина известно време, преди да успее да го овладее.
— Ако това не е война, то е забележително добра имитация — отбеляза Каваками.
— Разсъждавах за условията на реалното й обявяване — настояваше Сайки, — за което протоколите упоменават изрично. Обявил ли е шогунът война на някого?
Каваками се намръщи.