— Как другояче бих могъл да се държа освен мило? Когато съм с теб, когато само помисля за теб, цялата жестокост на света изчезва и моето сърце, цялото ми същество се размекват.
— Не цялото ти същество.
— Е, добре, може би не цялото ми същество.
Те не мислеха да се разсъбличат. Дори да бяха в убежището на най-вътрешните стаи на Генджи, пак нямаше да го направят, не и на среща през деня. Дрехите им бяха твърде сложни, особено облеклото на Хейко.
Кимоното й беше копринено, стил „омеши“ от тежък креп. Над него носеше дълго „хаори“, палто, подплатено срещу студа. Кимоното бе препасано с широк бродиран пояс „оби“, който бе привързан в панделка „фукура судзуме“, а на горния край за акцент имаше турнюр „оби-аге“, подпъхнат под него.
Можеше да се избира от над триста различни панделки и всеки ден Хейко използваше доста време, за да реши точно коя да завърже. Беше избрала модела „фукура судзуме“ — падащо врабче, защото си бе помислила, че е възможно днес Генджи да се завърне вкъщи, и искаше да отбележи случая с елегантно визуално напомняне за тотема на рода. Както се оказа, тя бе изчислила деня на пристигането му съвсем точно. Ако беше сгрешила, повече нямаше да завърже фукура судзуме. Това би било некрасиво. Ако изчисленията й се окажеха неверни, тя щеше да е пропуснала възможността и да приеме този факт.
Една тясна панделка „оби-джиме“ придържаше обито на място. Между кимоното и обито тя носеше корсет „оби-ита“, който служеше да предпазва кимоното от нагъване по линията на оби. Възглавничката „макура“ под панделката й помагаше тя да поддържа формата си. Една брошка „оби-доме“, прикрепена към панделка, малко по-тънка от оби-джиме, украсяваше обито отпред.
Под кимоното, обито, макурата, оби-аге, оби-джиме и оби-доме тя носеше „нагаджубан“, дълго до долу долно кимоно, също от коприна. Панделките, прикрепени към края на яката, минаваха през гайките на другата яка „чикара нуно“ и се завързваха така, че да направят подходящ отвор с големината на юмрук отзад на врата. Долният пояс „дате-маки“ беше завързан около нагаджубана.
Под нагаджубана беше долната риза „хададжубан“ и превръзката „сусойоке“. Под тях имаше различни подплънки на ключиците, корема и талията. Тъй като кимоното бе скроено с прави линии, тези подплънки бяха необходими, за да приспособят формата на тялото към естествените падащи гънки на дрехата. Нормално щеше да носи пояс около бюста си, който да притиска гърдите, за да не изпъкват. Ала тъй като очакваше завръщането на Генджи, тази сутрин не се бе привързала.
Въпреки че и Генджи, и Хейко останаха облечени, в дрехите им имаше достатъчно пролуки, които да позволят интимност от най-висок и най-близък порядък. Всъщност както топлината и студа бяха едно цяло, това важеше и за облеклото и пълната голота.
Дишайки тежко, Генджи каза:
— Ако любовта е твоята слабост, потръпвам, като си представя каква би била силата ти.
Стараейки се да не се задъхва, Хейко отвърна:
— Ти все едно ще потръпнеш, господарю мой.
Отклонил вежливо поглед, но неспособен да скрие усмивката от лицето си, Шимода безмълвно спусна краищата на палатката.
Когато започна да търси Ханако, Хиде бе поразен от размера на разрушенията. Свирепо земетресение бе опустошило Йедо, когато бе дете, последвано, както често ставаше при земетресенията, от пожар, изпепелил половината град. Дворецът „Спокоен жерав“ бе превърнат в димяща купчина останки, със смазани и разчленени тела, пръснати навсякъде, а въздухът беше зловонен от обгорената човешка плът. Стомахът на Хиде се разбунтува, когато си представи каква миризма различават ноздрите му. Започна да се бори едновременно с повдигането в стомаха и сълзите в очите.
В развалините на стаите на чужденците той видя парче ярък плат от кимоно, притиснато под паднала греда. Коленичи, взе го и го хвана нежно в две ръце. От нейната дреха ли беше? Когато я видя за последен път, облеклото й бе изработено от подобна материя, помисли си той, но не беше сигурен. Защо не беше по-наблюдателен? Как бе заслужил да бъде главен телохранител, след като дори не можеше да разпознае кимоното на бъдещата си жена?
Тази мисъл едва се бе появила в главата му, когато Хиде я отхвърли. Повече не можеше да се отдава на подобни вътрешни съмнения. Господарят му го бе назначил на този пост. Да се съмнява в способността си да изпълнява задълженията си означаваше да се съмнява в господаря си. Лоялността изискваше да вярва в себе си, защото господарят вярваше в него. След като изживя една своя грешка, сега трябваше да положи усилия да се поправи, да стане мъжа, когото господарят му бе видял в него. Това бе негово задължение. Хиде стана. Стойката му бе изправена и излъчваше увереност.