Все още беше на десетина стъпки, когато вятърът промени посоката си и вонята го удари в носа. Онова, което бе останало от мозъка му, се съсредоточи върху поддържането на оръжията, насочени в правилна посока. Той почти не забелязваше спазмите в стомаха си, киселинната течност, която си проправяше път към гърлото и в устата му, разхлабването на ставите и отпускането на мускулите му.
— Мери Ан.
Стори му се, че някой друг е там и вика името й, докато не позна собствения си глас.
Придвижи се напред, прекрачи прага и не можа да асимилира видяното. Бяха живи, трябваше да са живи, защото се движеха, или най-малкото одеялата, с които бяха покрити, мърдаха. Мери Ан сигурно ги беше купила от мексикански търговци, когато той вече е отсъствал. Бяха украсени с онези геометрични мотиви, които се предпочитаха на юг от границата. Пролетта не предполагаше да се завият с толкова много одеяла, не и през деня. Може би бяха хванали настинка. Сигурно беше така, защото под одеялата бяха увити в кожи.
После едно парче кожа се отдели от останалите, а одеялото, което бе най-близо до него, мръдна и го покри.
Дори когато ги чу, той не знаеше какво чува, докато едва не стана твърде късно. През последвалите седмици звукът понякога идваше при него от нищото, така ясен, както първия път, и когато го чуеше, той страстно желаеше да е умрял от гърмящите змии. Никога не бе виждал толкова много змии на едно място, никога не бе чувал такова трополене, все едно тракаха костите на мъртвец. Бяха дошли на банкет, някои така се бяха наяли, че не можеха да се навият. Плъховете, ненаситни за разлагаща се плът, бяха твърде дебели, за да избягат.
Единственото, което можеха да сторят, бе да пищят пронизително, докато гърмящите змии трополяха и ги поглъщаха.
Могли са да подпалят къщурката. Повечето от онези, които биха направили това, което бе сторено, щяха да я подпалят. Имаше само една причина, поради която не са го направили. Искаха той да види. Това не стана благодарение на змиите и плъховете. За Старк оставаше да си представи какво бяха направили на единствените трима души в света, които някога бе обичал.
Той отстъпи назад, бавно. Опиянени от звука на собственото си тракане, змиите започнаха да се нападат една друга. Старк затвори вратата и капаците на прозорците. Първо запали покрива. Когато той пропадна вътре, той хвърли факли върху балите сено, които бе опрял в стените. Прекара останалата част от деня и цялата нощ, обикаляйки край огъня с лопата в ръка, готов да разчлени на две всяка гадина, която види. Не излезе обаче нито една.
На следващата сутрин на мястото на къщурката имаше ниска могила от овъглено дърво и камък.
Нищо не се движеше.
Старк се качи на коня си и се насочи към Ел Пасо да намери Етан Круз.
Емили видя Матю да скрива пистолет под библиите. Беше голям — като онзи, който носеше, когато за пръв път дойде в мисията „Правдивото слово“. По всяка вероятност това бе същото оръжие — онова, което й каза, че е изхвърлил в Сан Франциско. Тя го видя, но не каза нищо. Не беше нейна работа да го съди. Това бе ролята на Зефаная, а той не бе сред живите. Сега тя имаше само една мисия — да остане в Япония на всяка цена.
— Освен всичко друго — каза Матю, — не знам с какво мога да помогна. Нямам никаква власт.
Нямаше друг начин да му го обясни, освен с прости думи.
— Сама жена, без съпруг или семейство, не може да остане в чужда страна. Единственият начин да остана тук е ако ти бъдеш моето семейство.
— Да бъда твоето семейство?
— Да. Мой годеник.
Емили очакваше предложението й да шокира Матю. Ако бе така, той поне не го показа.
— Не е ли малко преждевременно да мислиш за такива неща, сестро Емили?
Тя усети, че бузите й пламват.
— Това ще кажем. То няма да е вярно. Матю се усмихна.
— Предлагаш да излъжем нашите домакини?
Тя вдигна брадичка.
— Да.
Сега ще й зададе въпроса: Защо? И какво ще му каже? Истината? Да му каже, че красотата й прави невъзможно завръщането й в родната земя; а тук идеалната й грозота правеше невъзможно заминаването? Не. Това би я накарало да изглежда като най-празноглавата жена на земята или най-лудата. Вярата й. Ще му каже, че силата на вярата й прави малката лъжа приемлива, за да се разпространява по-голямата истина, истината за вечното спасение в името на Христос. Това беше богохулство, но за нея нямаше значение. Нямаше да се върне в Америка. Ако Матю не й помогнеше, щеше по някакъв начин да остане сама.