— Ще им се стори странно — рече Матю. — В един момент оплакваш Зефаная. В следващия вместо за него ще се омъжваш за мен. Но ние всъщност можем да се оправим по този начин. Ние сме непознати и странни за тях точно толкова, колкото те за нас. Затова ще ни повярват.
Сега бе ред на Емили да бъде шокирана.
— Ще го направиш ли?
— Да. — Той се протегна и бръкна под Библията и извади оръжието, което тя бе видяла той да крие. Погледна я в очите и не отмести погледа си. Тя го срещна и също не отмести очи. — Но вероятно няма да ходя дълго по тази земя. Не след дълго ти наистина ще бъдеш сама в това чуждо и опасно място. Готова ли си за това?
— Да.
Тя го наблюдаваше как загъва револвера в пуловер заедно с кутия, която тя реши, че е пълна с муниции.
— Аз ще говоря, а ти ще обясниш. — Той премести голям къс от паднала стена и откри гигантския си нож.
— Ще им кажа, че нашият брак ще е брак на вярата, както щеше да е моят със Зефаная. Японците имат религия както ние, въпреки че вярванията ни са различни. Те ще разберат.
— Тогава сме партньори — отбеляза Матю.
— Благодаря ти, Матю.
Той не попита защо. Тя не каза нищо за оръжието. Да, те наистина бяха партньори.
Генджи, Шигеру, Сайки, Сохаку, Кудо и Хиде седяха така, че образуваха квадрат, в главната стая на жилищата на прислужниците. Това бе единствената част от двореца, която изобщо не бе засегната от обстрела. Хейко и Ханако сервираха чай. Всички чакаха Сайки да заговори. Той беше управител на двора на владетеля. По протокол той трябваше да определи контекста, от който щеше да произтече решението.
След като щяха да бъдат обсъждани подобни секретни въпроси, Сайки би предпочел да не присъстват никакви жени. Генджи бе отхвърлил това негово съображение, отбелязвайки, че ако не може да се има доверие на невестата на Хиде и на собствената му любовница, тогава те вече са обречени. Сайки се въздържа и не каза, че има още време ненадеждният партньор да бъде съсечен. Очевидно, когато ставаше дума за Хейко, Генджи не можеше да прояви здрав разум. Ако станеше необходимо, той щеше да предприеме действия без разрешението на младия си господар. Той беше готов да го направи по време на пътуването от Йедо, ако възникнеха подходящи условия.
Сайки каза:
— Дворецът на владетеля Сенрю е избегнал пораженията. Той се съгласи да приюти нашите сериозно ранени, докато успеем да ги евакуираме в безопасност. Уредени са необходимите кремации. Ранените, които са на крака, ще отидат с основната група.
— Това ще предизвика шогуна да отговори — предупреди Кудо. — Дори в тази отслабена страна — и всъщност точно поради това — той не може да позволи подобно въпиещо незачитане на собствената му власт.
— Съгласен съм — отговори Сайки, — но ние нямаме избор. Каква ще е следващата стъпка на чужденците? Не знаем. Може би ще се върнат за друг обстрел. Може би следващия път ще доведат войски по суша. Това може да е навечерието на нахлуване. Освен тези несигурни рискове има един сигурен. След като стените на нашия дворец са разрушени, ние сме силно уязвими от местните си врагове. Вече бяха направени два опита за убийство. Един срещу нашия владетел преди обстрела и един срещу госпожа Хейко, или може би срещу мисионерката, веднага след него. Нападателят бе убит. Неговата самоличност и следователно самоличността на господаря му остават загадка. В тези несигурни времена мотивите и целите на другите невинаги се разбират лесно. А това е само от полза на нарастването на опасността.
— Съгласен съм, че трябва да се евакуираме — рече Сохаку. — Съгласен съм също, че шогунът ще отговори. Ние трябва да сме готови. Нашите скрити огнестрелни оръжия и муниции трябва да бъдат освободени незабавно. Всички възможни пътища извън Йедо и през вътрешността по посока на Акаока трябва да бъдат проучени. Особено внимание трябва да се обърне къде е най-вероятно да атакуват прехващащите войски. Тъй като отказахме на Каваками да го допуснем, несъмнено ще бъдем под наблюдение, което означава, че дори няма да можем да излезем от Йедо, преди да сме се изправили пред многобройни вражески сили.