Разбрах, че условията на новия ми живот са такива и те ме устройваха, сравнете ги със закусвалня „Татко Сон“. Докато моят аспирант отсъстваше, аз можех да уча без риск да ме разкрият. Бум-Сук идваше в кабинета си през ден към четиринайсетия час, за да копира поредната част заимствани данни на сонито си.
Научният ръководител на Бум-Сук Ким наясно ли беше с това плагиатство?
Професорите държат твърде много на длъжността си, за да изобличават синове на бъдещи членове на Съвета.
Бум-Сук никога ли не разговаряше с вас, не общуваше ли с вас по някакъв начин?
Той се обръщаше към мен така, както чистокръвните говорят на котките си. Забавно му беше да ме засипва с въпроси, които според него бяха неразбираеми за мен: „Е, да кажа ли на татко да си завре главата в демократичната си дупка, Сонми?“; или „Хей, Сонми, как мислиш, дали да си налазуря зъбите, или сапфирът е само мимолетна мода?“. Не очакваше обосновани отговори и аз не разсейвах илюзиите му. Отговорът ми стана толкова еднотипен, че Бум-Сук ми даде прозвището „Не-Знам-Господине-451“.
Значи за девет месеца никой не забеляза вашия стремително развиващ се разум?
Единствените редовни посетители на Бум-Сук Ким бяха Мин-Сик и Фан. Никога не съм чувала да наричат Фан с истинското му име. Те се хвалеха с новите си фордове и сузукита и играеха на покер. Няма смисъл да описвам чертите им: те всеки месец ходеха на лицеформиране. Тримата аспиранти не бяха от чистокръвните, които обръщат внимание на фабрикати извън „кошерите на утехата“ в Хуамдонгил. Гил-Су Нун, съсед на Бум-Сук и аспирант от нисшата класа, който получаваше стипендия, от време на време блъскаше по стената и се оплакваше от шума, но тримата му отвръщаха с още по-силно блъскане. Видях го само веднъж-дваж.
Какво е „покер“?
Игра на карти между ксплоататори лъжци, които се правят на приятели. По време на игрите им на покер Фан печелеше хиляди долари от Душите на Бум-Сук и Мин-Сик. Друг път Бум-Сук ми казваше да изляза и те използваха чиновнически наркотици; когато беше токсиран, казваше, че го изнервям. Аз отивах на покрива на факултета, сядах в сянката на водния резервоар и гледах как птиците ловят грамадни комари, докато станеше тъмно, а тогава тримата аспиранти излизаха.
Защо никога повече не се срещнахте с Уин-027?
Един влажен следобед три седмици след пристигането ми на Темосан някой почука на вратата и откъсна Бум-Сук от каталога с модели на лицеформи. Както вече казах, неочакваните посетители бяха рядкост.
— Влез! — извика Бум-Сук и скри каталога си под учебник със заглавие „Практическа геномика“. Никога не го беше чел, за разлика от мен.
Някакъв жилав студент открехна вратата с палеца на крака си.
— Бум-Бум! — обърна се той към Бум-Сук.
Моят аспирант подскочи, целият слух, отново седна, после се прегърби.
— Здрасти, Хе-Чжу — придаде си той небрежен вид, — как е?
Посетителят каза, че само минава да каже „здрасти“ и седна на предложения му от Бум-Сук стол. Заслушах се и научих, че Хе-Чжу Им е бивш съученик на Бум-Сук от гимназията, който сега учи в Темосанския факултет на Единодушието. Бум-Сук ми нареди да донеса на Хе-Чжу Им чаша чай, докато те обсъждаха незначителни теми. Тогава посетителят спомена:
— Сигурно вече си разбрал какъв ужасен ден е преживял приятелят ти Мин-Сик?
Бум-Сук възрази, че Мин-Сик не му е точно „приятел“, после попита защо денят му е бил ужасен.
— Опитният му образец Уин-027 се опекъл като бекон.
Оказа се, че Мин-Сик е объркал с плюс минуса върху етикета на бутилка леснозапалими алкални соли.
Моят аспирант самодоволно се подсмихна, изкикоти се, после се разсмя. После Хе-Чжу направи нещо необичайно: погледна ме.
Защо да е необичайно?
Чистокръвните винаги ни виждат, но рядко ни забелязват. Много по-късно Хе-Чжу призна, че му е било любопитно как ще реагирам. Бум-Сук нищо не забеляза: той говореше за възможните искания за компенсация, които ще предяви корпокрацията спонсор на изследването на Мин-Сик. В неговото независимо изследване, радваше се моят аспирант, никого не го е грижа дали в хода на работата ще загуби някой и друг кспериментален фабрикат.