Да, в Навечерието на Секстета. Бум-Сук, Мин-Сик и Фан нахлуха в лабораторията доста късно, зачервени от токсиране, като се превиваха от смях. Аз бях в преддверието и едва успях да скрия сонито си. Бум-Сук носеше студентска шапка, а Мин-Сик беше прегърнал голяма колкото него кошница орхидеи с ментов аромат. Той ми ги хвърли с думите:
— Цветенца за Спуни, Спони, Сонми, както там му е името на това…
Фан се разрови из шкафа, където Бум-Сук държеше соджуто си, и метна през рамо три бутилки.
— Всичките са марка „кучешка пикня“! — изкрещя той.
Мин-Сик хвана две, но третата падна на пода, счупи се и предизвика нови пристъпи на смях.
— Почисти го, Пепеляшке! — плесна ми с ръце Бум-Сук, а после усмири Фан с думите, че ще отвори бутилка от най-доброто, тъй като ваканцията за Секстета е само веднъж годишно.
Когато вече бях измела всички парчета стъкло, Мин-Сик намери в триизмерните филми жестоко порнодисни. Те го гледаха с наслада, пиеха от хубавото соджу и се препираха за достойнствата и реализма му. Онази нощ в пиянството им — особено в това на Фан — имаше безразсъдство, което ме изнервяше. Аз се оттеглих в преддверието, оттам чух как на вратата на лабораторията се появи Гил-Су Нун и помоли гуляйджиите да бъдат по-тихи. Надзърнах.
Мин-Сик се подигра на Гил-Су за очилата, попита защо семейството му не може да намери долари, за да коригира късогледството му. Бум-Сук предложи на съседа да си завре главата в задника, щом иска тишина и спокойствие в последния ден от полугодието на Старата година. Фан каза, че ще накара баща си да поиска данъчна проверка на рода Нун. Гил-Су Нун стоеше ядосан на вратата, докато тримата чиновници не го пропъдиха, като започнаха да го замерят със сливи и да го засипват с нови подигравки.
Изглежда, Фан е бил тарторът им.
Той беше: умееше да открива недостатъците в характера на другите и да ги ксплоатира. Не се съмнявам, че сега се радва на много успешна юридическа практика в някоя от Дванайсетте агломерации. Онази нощ той реши да подразни Бум-Сук, като замахна с бутилката суджу към кодака с мъртвия снежен леопард. Попита колко заспали са били по геном тези хищници, за да бъде безопасно за туристите да ги отстрелват.
Това засегна гордостта на Бум-Сук: той рязко отговори, че ловува само животни, чиято злоба е геномично увеличена. Двамата с брат му часове наред дебнали снежния леопард в един резерват в долината Катманду, преди притиснатият в ъгъла звяр да скочи право към гърлото на брат му. Бум-Сук имал само един изстрел. Стрелата пронизала окото на звяра по време на скока.
В първия момент Фан и Мин-Сик изпаднаха в престорено благоговение, после отново избухнаха в дрезгав смях. Мин-Сик тропна по пода и викна:
— Такива лайнени глупости дрънкаш, Ким!
Фан се вгледа в кодака и отбеляза, че изглежда манипулиран.
Бум-Сук важно нарисува лице върху синтетичен пъпеш, написа на челото му „Фан“ и закрепи плода върху купчина списания до вратата. Взе арбалета си от бюрото, отиде до прозореца в далечния край на стаята и се прицели.
— Не — не — не — не — не — не — не! — развика се Фан.
Той заръкомаха и възрази, че ако Бум-Сук не улучи, пъпешът няма да разкъса ничие гърло. Липсва достатъчно напрежение. Фан ме повика да застана до вратата.
Отгатнах намеренията му и започнах да се моля на аспиранта си, но Фан ме прекъсна и ме предупреди, че ако не направя каквото иска, ще възложи на Мин-Сик да отговаря за Сапуна ми. Усмивката на Мин-Сик помръкна. Разбрах заплахата на Фан. Той заби нокти в ръката ми, заведе ме до вратата, сложи на главата ми студентската шапка, нарисува на пъпеша котешка муцунка и постави плода върху шапката.
— Е, Бум-Сук — подразни го Фан, — още ли се мислиш за толкова безпогрешен стрелец?
Приятелството на Бум-Сук и Фан всъщност представляваше смесица от съперничество и презрение.
— Разбира се — каза моят аспирант.
Помолих го да престане.
Той вдигна арбалета си и ми заповяда да не помръдвам и мускулче.
Стоманеното острие на стрелата проблесна. Да умра заради едно безразсъдно развлечение на тези момчета щеше да е напразно и глупаво, но фабрикатите не могат да диктуват условията. Звън, въздушно свистене — стрелата се вряза в сърцевината на пъпеша и плодът се търкулна от шапката. Мин-Сик сърдечно изръкопляска с надеждата да разведри напрегнатата ситуация.
Облекчението изцяло измести гнева ми.