— За да уцелиш грамадански пъпеш, не ти трябва лазерен прицел — изсумтя Фан. — Както и да е, виж — той вдигна останките от пъпеша. — Не си улучил окото на котето. Сигурно — продължи Фан — едно манго ще бъде по-достойна мишена за ловец с твоята репутация.
Бум-Сук му подаде арбалета си — предизвикваше го да премерят сили, като се целят в мангото от петнайсет крачки.
— Готово — Фан взе арбалета и ми нареди да остана на мястото си.
— Господине… — отчаяно понечих да възразя аз.
— Млъкни — изрева Бум-Сук и нарисува мишена върху мангото.
Фан отброи крачките и зареди стрелата.
Мин-Сик неловко предупреди приятелите си, че бумащината около мъртъв опитен образец е същински ад.
Фан дълго се прицелва. Ръката му трепереше. Мангото се взриви и опръска стените със сок. Знаех, че не бива да мисля, че премеждията ми са свършили. Фан духна върху арбалета.
— Пъпеш от трийсет крачки, манго от петнайсет… Предизвиквам те на… слива от десет.
Той отбеляза, че все пак сливата е по-голяма от око на снежен леопард, но добави, че ако Бум-Сук си признае, че наистина дрънка лайнени глупости и откаже да приеме предизвикателството, двамата с Мин-Сик ще смятат историята за приключена цели десет минути.
Бум-Сук претегли моята безопасност и своята чест. Закрепи сливата на главата ми и ми нареди да стоя много, много неподвижно. Отброи десет крачки, обърна се, зареди и се прицели.
Чувствата ми вече граничеха с кръвожадност.
Гил-Су отново заблъска по вратата. „Махай се — казах му наум. — Не ги разсейвай сега…“
Докато Бум-Сук опъваше арбалета, челюстта му играеше.
Блъскането по вратата стана настоятелно. В отговор Фан забълва непристойности за гениталиите на Гил-Су и за майка му.
Очите на Бум-Сук се съсредоточиха върху сливата на главата ми. Кокалчетата на пръстите му побеляха.
Главата ми се завъртя като от камшичен удар, болката впи зъби в ухото ми, вратата зад мен рязко се отвори. Вдигнах очи: на лицата на Бум-Сук, Мин-Сик и Фан се появи изражение на обреченост. За миг любопитството надделя над острата болка. На вратата стоеше брадат мъж, задъхан, обхванат от гръмотевичен гняв. Шапката му беше покрита с кора от сняг и лед.
Съветникът Мефи?
Професор от Единодушието, архитект на Решението на проблема с калифорнийските нелегални имигранти, носител на Медала за изключителни заслуги към Неа Со Копрос, автор на монографии за Ду Фу и Ли Бо, член на Съвета Мефи. Отначало не го познах. По врата ми и гръбнака ми струеше течност. Докоснах ухото си и болката здраво впи зъби в него, пръстите ми станаха лъскави и алени.
Бум-Сук заговори с треперещ глас:
— Съветник, ние…
Нито Фан, нито Мин-Сик направиха опит да му помогнат. Съветникът притисна към ухото ми свежа копринена кърпа и ми каза да я държа притисната. Извади от вътрешния си джоб ръчно сони.
— Господин Чан — каза той и аз едва тогава разпознах заспалия пътник, който преди осем месеца пътуваше с мен от площад „Чонмьо“.
Съветникът поиска спешна първа помощ.
После се обърна към аспирантите и им каза, че са сложили опасно лошо начало на годината на змията. Обеща, че Мин-Сик и Фан ще получат известие от дисциплинарния съвет за удържаните суми, и ги отпрати. Двамата се поклониха и побързаха да излязат. Мин-Сик беше оставил мантията си на ондола, но не се върна за нея. Бум-Сук изглеждаше изпълнен с безутешно самосъжаление. Спасителят ми остави аспиранта да страда няколко секунди, след което го попита:
— И по мен ли възнамерявате да стреляте с това нещо?
Бум-Сук Ким видя, че все още държи уличаващия арбалет, и го захвърли, сякаш беше нагорещен до сто градуса целзий. Съветникът Мефи огледа лабораторията, подуши гърлото на бутилката соджу. Вниманието му привлече октоподоподобното насилие на триизмерния екран. Бум-Сук заопипва дистанционното, изтърва го, вдигна го, натисна „стоп“, насочи го в правилната посока, натисна „стоп“. Търпението на Съветника беше крайно заплашително, той беше любопитен да чуе обяснението на Бум-Сук за това защо използва ксперименталната фабрикатка на факултета, за да се упражнява в стрелба с арбалет.
И аз съм любопитен да го чуя.
Бум-Сук опита всичко. Бил непростимо пиян по случай Навечерието на Секстета; погрешно подредил приоритетите си, пренебрегвал симптомите на стреса, неблагоразумно подбирал приятелите си, престарал се, когато наказал опитния си образец за нахално поведение; за всичко бил виновен Фан. Липсата на убедителност във всички изброени оправдания го издаде като некадърен лъжец.