Г-н Чан пристигна с медикуб, напръска ухото ми със спрей, избърса съсирената кръв и сложи лепенка. Моят аспирант попита дали ухото ми ще зарасне. Съветникът Мефи отговори, че докторантурата на Бум-Сук се прекратява. Бившият аспирант пребледня като платно, щом осъзна последиците.
Г-н Чан добродушно стисна ръката ми и каза, че меката част на ухото ми е откъсната. На сутринта Медик щеше да я замени. Аз вече си представях обвиненията на Бум-Сук, след като останем насаме, но г-н Чан каза, че той и Съветникът Мефи ще ме отведат в нов дом. Щях да тръгна с тях.
Сигурно сте го възприели като много добра новина.
Да, с изключение на това, че щях да загубя сонито си. Как можех да го взема? Никакъв план не ми идваше наум, затова покорно кимнах с надеждата, че може би ще успея да го взема през ваканцията за Секстета.
Каква причина изтъкна Съветникът за навременното ви спасяване?
Не попитах, а на първо време спасителят ми не даде никакво обяснение. Цялото ми внимание беше привлечено от спираловидното стълбище към фоайето: слизането е по-трудно от качването. Във фоайето снегът се удряше в стъклото на вихри и вълни. Г-н Чан извади за мен пелерина с качулка и чифт ледонайкове.
Съветникът Мефи весело похвали г-н Чан за избора на дизайн „зеброва кожа“. Г-н Чан отговори, че тази зима „зебровата кожа“ може да се види по най-шикозните улици на Лхаса.
Съветникът Мефи каза, че ме прехвърлят във Факултета на Единодушието в западния край на университетското градче, и се извини, че е допуснал „онези три чиновнически мишки“ да си играят с живота ми. Времето попречило да се намесят по-рано. Не знаех как да реагирам, затова дадох покорен и добре ориентиран отговор:
— Да, господине.
Алеите и покритите галерии на университетското градче гъмжаха от тълпи, празнуващи Навечерието на Секстета. Г-н Чан ме научи как да тътря крака по по-грапавия лед, за да получа сцепление. По миглите и ноздрите ми кацаха снежинки. Щом погледнех небето, имах усещането, че падам нагоре. С приближаването на професор Мефи битките със снежни топки секваха, борците му се покланяха. Скрита под качулката, аз изпитвах прекрасно чувство за анонимност.
Докато вървяхме през един двор, чух музика. Не РекЛ или поп песен, а гол, ехтящ звук. Съветникът Мефи забеляза интереса ми и каза, че това е човешки хор. Спряхме за минута, за да чуем по-добре музиката.
Двама принудители, които охраняваха фоайето на Факултета на Единодушието, отдадоха чест и поеха пелерините ни. Разкошът на сградата беше изцяло нов за мен, обзавеждането тук беше толкова пищно, колкото спартанска беше обстановката във Факултета по психогеномика. Застланите с килими коридори бяха украсени с ред ирченски огледала, урни на владетелите на Шила, триизмерни изображения на герои на Единодушието. Съветникът Мефи изреди имената им. В асансьора имаше полилей, гласът му рецитираше Катехизиси на Единодушието, но Съветникът Мефи му нареди да млъкне.
Асансьорът се отвори към просторен, слабо осветен, дълбок апартамент като от онези лайфстайл РекЛ за висшата класа. В централната камина танцуваше триизмерен огън, заобиколен от увиснали във въздуха мебели на магнитна възглавница. Две стени от огледално стъкло разкриваха главозамайваща гледка към агломерацията, забулена от ярката снежна мъгла. По вътрешните стени бяха окачени картини. Попитах Съветника дали това е неговият офис.
— Моят офис е един етаж по-нагоре — отговори той. — Това е новата ти квартира.
Г-н Чан кимна утвърдително и предложи да поканя госта си да седне. Помолих Съветника Мефи за извинение: никога досега не бях посрещала гост, затова още не се бях ошлайфала в обноските.
Диванът на магнитна възглавница леко се залюля под тежестта на Съветника; той ми каза, че снаха му е преобзавела квартирата ми съобразно моите нужди. Избрала е платната на Ротко с надеждата, че ще ме предразполагат към съзерцание.
— Копия, възпроизвеждащи оригиналите до последната молекула — увери ме той, въпреки че нямах представа какво означава „Ротко“. — Макар и някои да възразяват, че в нашия свят не е останал нито един оригинал. Стилът на автора като че ли отразява твоето положение, Сонми-451: той рисува така, както би трябвало да виждат слепите.
Объркваща вечер: в един момент стрели от арбалет, в друг — история на изкуството…