Със сигурност, а и още не беше свършила. Професорът се упрекна за това, че докато е пътувал с мен във форда си от площад „Чонмьо“, не е забелязал потенциала ми.
— Предположих, че си поредният полувъзнесен ксперимент, обречен на умствен разпад след няколко седмици. Ако не ме лъже паметта, дори задрямах — така ли беше, господин Чан? Кажете истината.
Застанал на пост до асансьора, г-н Чан си спомни, че по време на пътуването господарят му е дал почивка на очите си. Съветникът Мефи сви рамене.
— Повече от сигурно е, че сега се чудиш с какво толкова си привлякла вниманието ми, Сонми.
Твърдението му беше като ръкостискане: „излез, знам, че си вътре“. Или капан. Изиграх учтиво неразбиране.
Съучастническото изражение на Мефи ми подсказа, че той не ме обвинява за моята предпазливост. Съветникът каза, че в Университета Темосан има тринайсет хиляди и деветстотин студенти, които генерират над два милиона библиотечни заявки за теглене за семестър. Повечето са текстове за курсовете и свързани с тях статии, останалото е всичко — от обяви за недвижими имоти до цените на борсата, от спортни фордове до видове стейнуей, от йога до птици в клетки.
— Там е работата, Сонми, че за да си направи труда главният библиотекар да ми подаде сигнал, трябва да се е появил читател с наистина еклектични интереси.
Професорът включи ръчното си сони и зачете собствения ми списък с поръчки за теглене. 18-и ден от Шестия месец — Епосът за Гилгамеш; 2-ри ден от Седмия месец — „Спомени“ на Иренео Фунес. 1-ви ден от Деветия месец — „Залез и упадък на Римската империя“ на Гибън. Съветникът, окъпан в моравото сияние на сонито, изглеждаше почти горд.
— 11-и ден от Десетия месец — невероятно безочливо кръстосано търсене на препратки към онзи раков тумор в нашето любимо корпокративно тяло — Съюза.
На него като представител на Единодушието, продължи той, подобен глад за алтернативни времена, места и идеи подсказва наличието на вътрешен емигрант. Такива емигранти са много благодатен суров материал за агенти на Единодушието.
Моят „гост“ разказа как е идентифицирал любопитния собственик на сонито като Нун Хел-Куон, специалист по геотермия от често връхлитания от виелици Онсон, загинал преди две зими в злополука по време на ски. Съветникът Мефи възложил на даровит студент старомодната детективска задача да издири крадеца. Електронно-вълновото проследяване определило, че сонито се намира в лабораторията на Бум-Сук Ким, но предположението, че Бум-Сук може да чете Витгенщайн, било крайно неправдоподобно. Затова преди шест седмици по време на комендантския час довереният студент на Мефи поставил микрокамера във всяко сони в помещението.
— На другия ден установихме, че нашият несъстоял се дисидент не е чистокръвен, а, както изглежда, първата известна на науката стабилизирана възнесена, сестра сервитьорка на известната Юна-939. Моята работа, Сонми-451, може да е изтощителна и рискована, но скучна — никога.
Да отричате е било просто безсмислено.
Наистина. Мефи не беше Ри. Аз слушах разказа на Съветника за междуфакултетните препирни, избухнали, след като той докладвал за разкритията си. Корпократите от старата школа искали да бъда евтаназирана като отклонила се, психогеномиците искали да бъда подложена на вивисекция на мозъка; от маркетинга предложили да се огласи случаят и да бъда обявена за кспериментален пробив на Университета Темосан.
Очевидно нито един от тях не е успял да се наложи.
Не. Единодушието извоювали временен компромис: да ми позволят да продължа самообразованието си по своя илюзорна свободна воля, като ме наблюдават отстрани до постигането на консенсус. Арбалетът на Бум-Сук обаче ги принудил да се намесят.
И сега какво възнамеряваше да прави с вас Съветникът Мефи?
Да изработи нов компромис между интересите на всички онези, които искат да се докопат до мен, после да го наложи. Корпокрациите бяха похарчили безуспешно милиарди долари за изследвания в частни лаборатории, за да получат чисто и просто това, което бях — което съм — аз. За да останат доволни геномиците, редица проверени учени щяха да провеждат върху мен интердисциплинарни изследвания. Помня как Мефи потопи ръце в сърцето на триизмерните пламъци и ме увери, че тези изследвания няма да са обременителни или болезнени и няма да надхвърлят три часа дневно в пет от десет дни. За да се спечели Темосанският управителен съвет, достъпът до изследванията щеше да се разиграе на търг: аз щях да спечеля много долари за новите си господари. За да млъкнат правоверните корпократи, възнесената фабрикатка щеше да бъде представена като поредния нестабилен ксперимент, близък до умствена ентропия, като по този начин се отнеме възможността на Аболиционистите и Съюза да ме превърнат в Троянски кон, икона, мъченица.