А интересите на Сонми-451 отчитаха ли се в тази система от уравнения?
Университетът щеше да ме запише като студентка, спонсорирана от фондация. Освен това щяха да имплантират Душа в нашийника ми, за да влизам и излизам от университетското градче, когато пожелая. Съветникът Мефи дори обеща да ме наставлява, когато е в университета. Той извади ръка от огъня и огледа пръстите си.
— Само светлина, никаква топлина. Днешните млади не биха разпознали истинския пламък дори ако подпали спалните им.
Каза ми да се обръщам към него с „професоре“ вместо с „господине“.
Едно не мога да проумея. Щом Бум-Сук Ким е бил такъв безполезен палячо, как е постигнал този свещен граал на психогеномиката — стабилното възнасяне?
Обяснението на Хе-Чжу Им беше следното: агентът, когото Бум-Сук е наел да напише докторската му дисертация, е извадил късмет с източниците си. Тезата на Бум-Сук била написана преди петнайсет години от бежанец, работил в институт на Байкал, Юсуф Сюлейман. По онова време кстремисти Аболиционисти убивали геномици в Сибир и Сюлейман заедно с трима свои професори бил взривен с бомба, заложена в кола. Тъй като Байкал е Байкал, а Сюлейман бил имигрант от Производствена зона, изследването му потънало в неизвестност, докато накрая попаднало у автора на тезата до Бум-Сук. Агентът се свързал с Корпокрация „Татко Сон“ за добавяне на формулата за възнасяне в нашия Сапун. Юна-939 била основният опитен образец, аз — модифицирана резерва. Ако това звучи невероятно, каза Хе-Чжу, достатъчно е да си спомня, че много важни открития в историята на науката са последици от подобни случайни събития.
И Бум-Сук Ким не е осъзнавал фурора, предизвикан от неговата докторска дисертация?
Само глупак, който никога през живота си не е стискал пипетка или държал в ръце чашка на Петри, би могъл да не го осъзнае, но Бум-Сук Ким беше такъв глупак. Може би това не беше случайност.
Как ви се стори новият ви режим във Факултета на Единодушието?
Сигурно помните, че ме преместиха в Навечерието на Секстета, така че прекарах шест спокойни дни, преди да започне същинският нов режим. Миналогодишният Секстет беше най-студеният от четирийсетте години насам. Само веднъж се разходих из заледеното университетско градче: по геном аз се чувствам удобно в топли закусвални. Излагането на зимните условия в долината на Хан и планината Темосан изгаряше кожата и белите ми дробове, затова прекарах шестте дни в учене на закрито.
На Нова година се събудих след комендантския час и намерих три подаръка. Звезда за нашийника ми, третата поред, очуканото старо сони, дадено ми от Уин-027 и донесено от бившата лаборатория на Бум-Сук, и книга, чието заглавие сега можех да прочета: „Приказки на Ханс Кристиан Андерсен“. Разгърнах кориците и познах „Книгата за Отвън“ на Юна. Прочетох я от начало до край и се замислих за своите сестри из цял Неа Со Копрос, които се радваха на Звездните си церемонии. Тази сутрин щастливите дванайсетзвездни, изплатили Инвестицията си, щяха да заминат за Кзалтация на Хаваите.
Как ми се искаше Юна-939 да присъства с мен на първата ми лекция Втория ден! Тя много ми липсваше, още ми липсва.
Каква беше първата ви лекция?
Върху „Биоматематика“ на Суонти, но истинският урок от нея беше по унижение. Вървях към залата за лекции в мръсната киша скрита под качулката и незабележима. Но когато свалих пелерината си в коридора, чертите ми на Сонми предизвикаха изненада, после неудобство. В залата за лекции влизането ми бе посрещнато с възмутено мълчание.
Не продължи дълго.
— Ехо! — провикна се едно момче. — Горещ женшен и два сандвича с кренвирш! — и цялата зала избухна в смях.
Моят геном не ми позволява да се изчервявам, но пулсът ми се учести. Седнах на втория ред, на който седяха момичета. Тарторката им имаше зъби с инкрустирани изумруди.
— Това е нашият ред. Върви отзад. Вониш на майонеза.
Подчиних се. Хартиена стрела улучи лицето ми.