— Аз не продавам сандвичи в твоята закусвалня, фабрикатке, ти защо заемаш място в нашата зала за лекции?
Понечих да си тръгна, когато паякообразната д-р Чуан се спъна в подиума, изтърва записките си и с това сложи начало на лекцията. Направих всичко възможно да се съсредоточа, бях запозната с теориите на Суонти, но не и с приложенията им. След около петнайсет минути д-р Чуан огледа слушателите си, видя ме, млъкна по средата на изречението. Присъстващите разбраха защо. Д-р Чуан се насили да продължи. Аз се насилих да остана на мястото си. Накрая нямах смелостта да задам въпроси. Отвън ме чакаше артилерийски огън от язвителни нападки.
Професор Мефи знаеше ли за недружелюбното отношение на студентите?
Да. Професорът попита дали лекцията е била плодотворна, аз избрах думата „поучителна“ и попитах защо студентите ме презират толкова, след като не съм направила нищо, с което да ги обидя.
Той попита защо всеки управляващ се бои от това управляваните да трупат знания.
Не се осмелих да произнеса думата „бунт“ и избрах благоразумен подход.
— Ами ако различията между обществените класи се дължат не на геномиката или вътрешното превъзходство, или дори доларите, а на различно познание?
Професорът попита дали това не означава, че цялата Пирамида е построена върху плаващи пясъци.
Аз отбелязах, че подобно предположение може да се разглежда като сериозно отклонение.
Мефи изглеждаше доволен.
— Помисли над това: фабрикатите са огледала, поднесени пред съвестта на чистокръвните; това, което чистокръвните виждат в тях, ги отвращава. Затова обвиняват огледалата.
Попитах кога чистокръвните ще започнат да обвиняват себе си.
Мефи отговори:
— Историята показва, че не го правят, докато не бъдат принудени.
Осъзнах, че зимата ми е дотегнала.
— Кога ще се случи това?
Професорът завъртя старинния си глобус.
— Лекцията на д-р Чуан продължава утре.
Сигурно ви е била нужна смелост, за да се върнете.
Един принудител ме придружи. Този път никой не ме обсипваше с обиди. Принудителят се обърна към момичетата от втория ред с ехидна любезност:
— Това е нашият ред. Вървете отзад.
Момичетата се изпариха, но аз се почувствах неудобно: надделя страхът им от Единодушието, а не положителното отношение към мен. Д-р Чуан така се смути от принудителя, че измънка цялата си лекция, без нито веднъж да погледне към слушателите си. Предразсъдъците са като вечната замръзналост.
Осмелихте ли се да отидете на още лекции?
На една — върху „Основите“ на Луу. Отидох без придружител — предпочитах обидите пред външната броня. Отидох по-рано, седнах на място отстрани и докато залата се пълнеше, стоях със забрало. Студентите ме гледаха с недоверие, но не ме замеряха с хартиени стрелички. Две момчета отпред се обърнаха. Имаха честни, загрижени лица. Едното попита дали наистина съм нещо като изкуствен гений.
— „Гений“ не е дума, която може да се използва така небрежно — отбелязах аз.
Щом чуха сервитьорка да говори, двамата се зачудиха.
— Сигурно е същински ад — каза другият — да притежаваш съобразителен ум, затворен в такова нисше тяло, създадено за сервиране.
Отговорих, че съм се привързала към тялото си.
Този път на тръгване от залата за лекции ме дебнеше петдесетглава хидра от въпроси, уокмени с микрофони и светкавици на никони. От коя закусвалня на „Татко Сон“ идвам? Кой ме е записал в Темосан? Наистина ли съм „възнесена“? Как така? Има ли още такива като мен? Чувала ли съм за Юна-939? С колко седмици разполагам, преди възнасянето ми да дегенерира? Аболиционистка ли съм? Имам ли си приятел?
Пуснали са Медиите в държавен университет?
Не, но Медиите предлагаха награди за статии за Сонми от Темосан. Сложих си качулката и опитах да си пробия път с лакти до Факултета на Единодушието, но навалицата беше толкова гъста, че ми събориха забралото, паднах на пода и лошо се ожулих, докато двама цивилни принудители успеят да евакуират коридора. Професор Мефи ме посрещна във фоайето на Единодушието, промърмори, че съм прекалено ценна, за да се излагам на нападките на любопитната тълпа. Той въртеше енергично пръстена си с дъждовен камък — подсъзнателният му показател за стрес.
Разбрахме се да качват лекциите на моето сони.