Как вървяха сутрешните ксперименти, на които се подлагахте?
Всекидневно напомняне за истинския ми статут. Като погледна назад, разпознавам отчуждението, което Юна-939 изпита, когато се затвори в себе си. За какво ми е всичкото това знание, питах се аз, щом не мога да го използвам, за да подобря съществуването си? Виждах безрадостния по-общ план. Как щях да се чувствам на Кзалтация след девет години и девет звезди с превъзходните си знания? Дали амнезидите можеха да изтрият знанията, които съм придобила? Исках ли това да се случи?
Седях с часове, без да прелистя и страница на сонито си. За една десетдневка прочетох само приказка със заглавие „Малката русалка“ от „Книгата за Отвън“ на Юна, тъжно повествование за липса на принадлежност. Дойде четвъртият месец, а с него и първата ми годишнина като чудат екземпляр в Темосан, но пролетта не ми донесе радост.
Любопитството ми умира, споделих с професор Мефи по време на семинара ни за Томас Пейн. Беше ясен Първи ден и през отворения прозорец на професора нахлуваше шум от бейзболен мач.
Моят наставник каза, че трябва да установим източника на това заболяване, и то спешно.
Казах нещо по повод това, че четенето не е истинско знание, че истинското знание без опит е храна без хранителна стойност.
— Трябва да излизаш повече навън — отбеляза професорът.
Отново на лекции? Навън из университетското градче? Или навън из агломерацията?
На Деветата вечер в квартирата ми дойде млад аспирант от Единодушието на име Хе-Чжу Им. Той се обърна към мен с „госпожице Сонми“ и обясни, че професор Мефи го е помолил „да ме разведри“. Професорът имал власт над живота и смъртта на неговото бъдеще, затова дошъл.
— Това беше шега — добави младежът.
После попита дали го помня.
Помнех го. Сега черната му коса беше съвсем късо подстригана и кестенява, а веждите му — изскубани там, където не бяха украсени, но това беше жилавият студент, бившият съученик на Бум-Сук, донесъл новината за смъртта на Уин-027 поради глупава грешка на Мин-Сик.
Той огледа мястото, където живеех.
— Е, това тук превъзхожда тясната дупка на Бум-Сук Ким. Тук може да се побере целият апартамент на семейството ми.
Съгласих се, че е наистина много просторно.
Настана мълчание. Хе-Чжу Им предложи да остане в асансьора, докато му кажа да си тръгне.
Аз отново се извиних за липсата си на обноски и го поканих да влезе.
Той си свали найковете, като каза:
— Аз се извинявам за липсата си на обноски. Когато съм изнервен, говоря твърде много и казвам глупави неща. Ето, пак. Може ли да пробвам шезлонга ви на магнитна възглавница?
Да, казах, и попитах защо го изнервям.
Очевидната причина, отговори той, е, че изглеждам като всяка Сонми във всяка стара закусвалня, но щом отворя уста, се превръщам в доктор по философия. Аспирантът кръстоса крака на шезлонга, залюля се и прокара ръка през магнитното поле. Призна:
— Едно гласче в главата ми се обажда: „Помни, че това момиче е важен момент от историята на науката. Първата стабилно възнесена фабрикатка! Внимавай какво говориш! Трябва да бъде дълбокомислено!“ И разбира се, дрънкам само нелепи безсмислици.
Уверих го, че се чувствам по-скоро образец, отколкото важен исторически момент.
Хе-Чжу сви рамене и каза, че според професора едно вечерно излизане из града ще ми се отрази добре, и усмихнат размаха Душевен пръстен.
— За сметка на Единодушието. Ю-ху. Няма спирачки. Каква е вашата представа за развлечение?
Извиних се, че нямам представа за развлечение.
Е, заразпитва ме Хе-Чжу, какво правя за разпускане?
— Играя Го на сонито си — казах аз.
— За разпускане? — попита той смаян. — Кой печели, вие или сонито?
— Сонито — отговорих аз, — иначе как ще се усъвършенствам?
— Значи победителите — предположи Хе-Чжу — са истинските губещи, защото не научават нищо? Тогава какви са губещите? Победители?
Не знаех дали говори сериозно. Казах:
— Ако губещите могат да се възползват от това, на което ги учат противниците им, да, в дългосрочен план губещите могат да станат победители.
— Мила Корпокрацийо — изпъшка Хе-Чжу Им, — да вървим в града.
Той не ви ли дразнеше малко?
Първоначално ме дразнеше много, но си казах, че този аспирант е предписанието на професор Мефи срещу моето неразположение. Освен това Хе-Чжу ми направи комплимент, като ме нарече „личност“, а дори Юна-939 не беше разговаряла с мен така спонтанно. Попитах госта си какво прави обикновено в Деветите вечери, когато не е принуден да се грижи за превъзходни образци.