Хе-Чжу се усмихна дискретно-дипломатично и ми каза, че мъжете от обществената класа на Мефи няма нужда да принуждават, те само предлагат. Каза, че в Деветите вечери понякога ходи на закусвалня или бар със състудентите си или, ако му излезе късметът, на клуб с момиче.
Аз не бях състудент и не бях точно момиче.
Той предложи някой пасаж, за да „вкуся от плодовете на Неа Со Копрос“.
Няма ли да му е неловко, попитах аз, да го видят със Сонми? Бих могла да си сложа шапка и да се загърна.
Хе-Чжу Им се подвоуми, после предложи да си залепя магьосническа брада и да сложа чифт еленови рога.
— Нямам нищо такова — отговорих аз.
Хе-Чжу се разсмя и ми каза да си сложа каквото и да е, стига да ми е удобно, като ме увери, че в града много по-лесно ще се слея с тълпата, отколкото в зала за лекции. Долу чакаше такси и той щеше да ме изчака във фоайето.
Притеснявахте ли се, че ще излезете от Темосан?
Да, със сигурност. Хе-Чжу ме развличаше с обяснения за забележителностите. Той насочи таксито покрай Мемориала на низвергнатите плутократи, около двореца Кьонбоккун и по Булеварда на Десетте хиляди РекЛ. Шофьорът беше чистокръвен от Бангладеш с остър нюх за тлъсти суми от корпокративни служебни сметки.
— Идеална вечер за Лунната кула, господине — подхвърли той и Хе-Чжу тутакси се съгласи.
Спираловидният път се изкачваше по великанската пирамида високо, високо над навесите, над всичко освен корпокративните монолити. Качвали ли сте се някога нощем на Лунната кула, Архиварю?
Не, дори денем не съм се качвал. Ние, гражданите, оставяме Кулата предимно на туристите.
Отидете. От двеста трийсет и четвъртия етаж агломерацията приличаше на мъгла от ксенон, неон, движение, въглероден двуокис и навеси. Ако го няма стъкленият купол, обясни ми Хе-Чжу, вятърът на тази височина ще ни отвее като изпуснати хвърчила. Той ми посочи различни хълмове и забележителности, за някои от които бях чувала, а някои бях виждала на РекЛ и триизмерни картини. Площад „Чонмьо“ беше скрит зад един монолит, но стадионът се виждаше: отворено светлосиньо око. Тази вечер лунен спонсор беше корпокрацията за семена „Сийдкорп“. Огромният лунен прожектор на далечната планина Фуджи показваше РекЛ след РекЛ върху лицето на луната: домати, едри колкото бебета, млечнобели кубове карфиол, лотосови корени без дупки, балончета с текст, които изригваха от сочната уста на Логомена на „Сийдкорп“.
На слизане възрастният шофьор на таксито заговори за детството си в далечен мегаполис на име Мумбай, понастоящем наводнен, където луната била винаги гола. Хе-Чжу каза, че ако види луна без РекЛ, ще се побърка от ужас.
В кой пасаж отидохте?
В овощната градина Уаншимни. Заприлича ми на енциклопедия, съставена не от думи, а от предмети. Часове наред сочех разни предмети и Хе-Чжу ми отговаряше: бронзови маски, разтворима супа от птичи гнезда, слуги фабрикати, златни сузукита, въздушни филтри, устойчиви на киселина кълба прежда, говорещи модели на Любимия Председател и статуетки на Иманентния Върховен Председател, парфюми с прах от скъпоценни камъни, шалове от бисерна коприна, карти в реално време, артефакти от опустошените земи, програмируеми цигулки. Хе-Чжу ми показа аптека: опаковките с хапчета против рак, СПИН, алцхаймер, оловно отравяне, против наднормено тегло, анорексия, оплешивяване, обилно окосмяване, прекомерна веселост, униние, свежехапчета против стареене, хапчета за предозирали със свежехапчета.
Удари двайсет и първият час, а ние още не бяхме обиколили и една десета от един отдел. Как тичаха потребителите да купуват, купуват, купуват: многоклетъчни гъби на търсенето, които попиваха стоки и услуги от всеки продавач, закусвалня, бар, магазин и щанд и сипеха долари.
Хе-Чжу ме заведе в стилна кафе-платформа. Купи за себе си стиропор старбъкс и аква за мен. Обясни ми, че съгласно Законите за обогатяване потребителите трябва всеки месец да харчат строго определена квота долари в зависимост от обществената си класа. Трупането на пари е престъпление срещу корпокрациите. Вече знаех това, но не го прекъснах. Той каза, че майка му се плаши от съвременните пасажи, затова обикновено квотата изразходва Хе-Чжу.