Помолих го да ми обясни какво е да си част от семейство.
Аспирантът едновременно се усмихна и се намръщи.
— Досадна необходимост — довери ми той. — Хобито на мама е да колекционира дребни болежки и лекарства против тях. Татко работи в Министерството на статистиката и спи пред триизмерния екран, заровил глава в една кофа.
Призна, че и двамата му родители са заченати произволно и са продали квотата си за второ дете, за да използват доларите за усъвършенстване на генома на Хе-Чжу, което му е позволило да се насочи към мечтаната си кариера в Единодушието. Още като малък, когато гледал драми за принудители по триизмерния екран, той поискал да стане човек от Единодушието. Да издънваш врати с ритници и да ти плащат за това му се виждало чудесен живот.
Предположих, че родителите му трябва много да го обичат, за да направят такава жертва. Хе-Чжу отбеляза, че техните пенсии ще идват от заплатата му. После попита не съм ли изпитала сеизмичен потрес, когато са ме изтръгнали от „Татко Сон“ и са ме присадили в лабораторията на Бум-Сук. Не ми ли липсва светът, за който съм създадена по геном?
Отговорих:
— Фабрикатите са инструктирани нищо да не им липсва.
Той попита дали с възнасянето си не съм преодоляла този инструктаж.
Казах, че трябва да помисля за това.
Имаше ли отрицателни реакции към вас от потребителите в пасажа? Искам да кажа, като към Сонми извън „Татко Сон“.
Там можеха да се видят много фабрикати: портиери, домашни прислужници и чистачи. Не се откроявах чак толкова много. Малко по-късно, когато Хе-Чжу отиде до хигиенизатора, си изясних още една причина, поради която никой не изразяваше същото възмущение като студентите в университета. Жена с рубинени лунички и кожа на тийнейджърка, но с издайнически по-стари очи ми се извини за безпокойството:
— Вижте, аз съм моден наблюдател от медиите — каза тя. — Наричайте ме Лили. Шпионирах ви! — непознатата се изкиска. — Но жена с вашата смелост, вашия нюх и най-вече вашата прозорливост, скъпа, би трябвало да го очаква, нали?
Много се смутих.
Тя каза, че аз съм първата потребителка, която е виждала, стигнала дотам да се лицеформира като известна фабрикатка сервитьорка.
— По-нисшите обществени класи — важно заяви жената — може да го нарекат смело, но аз го наричам гениално.
После попита дали би ми допаднало да стана модел на „ужасно шикозно триизмерно списание“. Ще ми платят стратосферно висока сума, увери ме тя, и приятелите на приятеля ми ще се спукат от завист, а за нас, жените, завистта към нашите мъже е също толкова приятна, колкото доларите в Душата.
Благодарих й, но отказах, като добавих, че фабрикатките нямат приятели. Жената се усмихна снизходително, огледа всеки контур на лицето ми и ме помоли да й кажа кой лице-формист го е направил.
— Трябва да се запозная с този майстор. Какъв миниатюрист!
След излизането ми от утробния контейнер и инструктажа, казах аз, целият ми живот е минал на касата в „Татко Сон“, така че никога не съм срещала своя лицеформист.
Смехът на модната репортерка прозвуча весело, но обидено.
О, сега разбирам — тя не е повярвала, че не сте чистокръвна?
Даде ми визитката си, настоя да си помисля и да се обадя.
— Такава възможност не се отваря десет дни в десетдневката.
Когато таксито ме остави пред Факултета на Единодушието, Хе-Чжу Им помоли отсега нататък да го наричам с рожденото му име. Обръщението „господин Им“ го карало да се чувства като на семинар. Накрая ме попита дали следващия Девети ден ще съм свободна.
Казах, че не искам той да пилее ценното си време заради наложено му от професора задължение.
Хе-Чжу призна, че не е знаел какво да очаква, но ме увери, че му е било приятно.
— Така че нека изиграем мач реванш.
Казах:
— Добре тогава.
Значи кскурзията ви помогна да се разсеете от… отегчението си?
Разбрах, че обкръжението на човек е ключ към неговата самоличност, но моето обкръжение от „Татко Сон“ беше ключ, който бях загубила. Осъзнах, че искам да посетя отново бившата си закусвалня под площад „Чонмьо“. Не съм сигурна, че мога да обясня защо, но едно импулсивно желание може да бъде едновременно смътно осъзнато и силно.
Едва ли е било разумно една възнесена сервитьорка да посещава закусвалня.