Уредът проработи, но заради въпросите ми ме набелязаха като източник на неприятности.
— Образовайте собствените си фабрикатки! — изръмжа приятелят на потребителката, когато се промуших покрай тях с подноса. — Аболиционистка.
Други чистокръвни на опашката ме изгледаха неспокойно, докато минавах, сякаш пренасях заразна болест.
Хе-Чжу беше намерил свободна маса в западния сектор. Колко ли десетки хиляди пъти бях бърсала тази повърхност? Хе-Чжу предпазливо попита дали съм научила нещо важно.
Прошепнах:
— Ние просто робуваме тук дванайсет години.
Аспирантът от Единодушието се почеса по ухото и се огледа дали някой не ни подслушва. Отпи от сока си от рози и кимна. Десет минути мълчаливо гледахме РекЛ.
Значи посещението ви в „Татко Сон“ беше… разочарование? Намерихте ли „ключа“ към възнасянето си?
Предполагам, ключът беше, че няма ключ. В „Татко Сон“ аз бях робиня, в Темосан бях робиня с малко повече привилегии. Още нещо се случи обаче, когато тръгнахме обратно към асансьора. Разпознах една чиновническа съпруга, която работеше на сонито си. Произнесох името й на глас:
— Госпожо Ри.
Превъзходно запазената със свежехапчета жена вдигна поглед и се усмихна озадачено със сочните си премоделирани устни.
— Преди бях госпожа Ри, но сега съм госпожа Ан. Покойният ми съпруг се удави миналата година при злополука по време на риболов.
— О! — възкликнах аз. — Това е направо ужасно.
Г-жа Ан попита дали съм познавала добре покойния й съпруг.
Да лъжеш е по-трудно, отколкото изглежда при чистокръвните.
Г-жа Ан повтори въпроса си.
— Преди да се оженим, съпругата ми беше качествен стандартизатор в Корпокрацията — набързо обясни Хе-Чжу и добави, че площад „Чонмьо“ е бил в моя район и че Провидецът Ри е бил образцов служител на Корпокрацията.
У г-жа Ан се появиха подозрения. Тя попита кога точно съм работила с покойния й съпруг.
Вече знаех какво да кажа:
— Когато Помощник му беше потребител на име Чо.
Усмивката не слезе от лицето й, но се промени.
— А, да, Помощникът Чо. Изпратиха го някъде на север, за да се научи на работа в екип.
Хе-Чжу ме хвана за ръка и каза:
— Е, „всички за Татко Сон, Татко Сон за всички“. Пасажите ни зоват, скъпа. Г-жа Ан очевидно е от жените, които не си губят времето.
Пожелахме си на добър час.
По-късно, когато се прибрахме в тихия ми апартамент, Хе-Чжу ми направи следния комплимент:
— Ако аз се бях възнесъл от сервитьор до гений само за дванайсет месеца, сегашният ми адрес нямаше да е апартамент за гости във Факултета на Единодушието, а някъде вдън Земята на Лудите. Казваш, че си „депресирана“ — аз виждам в теб само сдържаност. Позволено ти е да се чувстваш объркана и да не си наясно със себе си. Това не означава, че си дефектна — означава само, че си истински човек.
Играхме Го до началото на комендантския час. Хе-Чжу спечели първата игра, аз — втората.
Колко такива кскурзии имаше?
Всяка Девета вечер до Деня на корпокрацията. Сближаването породи в мен уважение към Хе-Чжу. Отидох при Съветника Мефи да споделя високото си мнение за аспиранта. По време на семинарите професорът не ме разпитваше за нашите излизания — може би протежето му пишеше доклади, но Мефи искаше да се насладя на усещането, че имам личен живот. Работата за Съвета отнемаше по-голямата част от времето му и аз го виждах по-рядко. Сутрешните тестове продължаваха с любезни, но незапомнящи се учени.
Слабостта на Хе-Чжу към интригите в университетското градче се оказа поучителна. Научих, че Темосан не е единен организъм, а мравуняк от враждуващи племена и групи по интереси, до голяма степен като Чучхе. Факултетът на Единодушието упражняваше господство, което будеше презрение.
— „Тайните са вълшебни куршуми“ — цитираше професора си Хе-Чжу.
Но това господство обяснява защо студентите, които учат за принудители, имат твърде малко приятели извън факултета. Хе-Чжу призна, че момичетата, които си търсят съпрузи, са привлечени от бъдещия му статут, но връстниците му и по-възрастните мъже избягват да се напиват в негово присъствие.
Архиварю, времето минава. Може ли да преминем към последната ми нощ в университетското градче?
Както желаете.
Голямата страст на Хе-Чжу бяха диснитата, а едно от предимствата на обучението при професор Мефи беше достъпът до забранени неща в архивите на службата за сигурност.