’Ма най-чудното от ’сичко беше ей туй: Мероним ужким отго’аряше на въпросите, ’ма тия нейни отговори ’ич не утоля’аха наш’то любопитс’во, ’ма ей тонинко. Пита се’а брат’чед ми Спенса от жилището на Клуни: „К’во го движи тоя ваш Кораб?“ И Предвидящата отвръща: „Термоядрени двигатели“. ’Сички почват да кимат умно кат’ Сонми: „О, ’начи термоядрени двигатели, да“; ’ма никой не пита к’во е туй термоядрен двигател, ’щот’ да н’ се покаже кат’ варварин или тъпак пред другите. Настоятелката ’зе да моли Мероним да ни покаже остров Предвидене на картата на света, ’ма Мероним са’о посочи е’но място и рече: „Тука“.
„Къде?“ — попита’ме ний. ’Щот’ там ня’аше нищо, са’о синьо море, и мене ’ко питате, аз си рекох, че тая ни баламосва.
Мероним рече, че остров Предвидене го ня’а на никоя карта, дет’ е пра’ена малко преди Падението, ’щот’ осно’ателите на Предвидене го пазели в тайна. И’ало го на по-стари карти, ’ма не на тая на Настоятелката.
Аз дотога’а вече бях посъбрал няк’ъв кураж и попитах наш’та гостенка ’що Предвидците, кат’ имат ’сичката ви’ша Хитрина и ’сичко, ш’ искат да знаят за нас, ’Ората от Долините. На к’во тако’а мо’ем я научим ний, дет’ тя го не знае? „Умът, дет’ се учи, е жив ум — рече Мероним — и ’сяка Хитрина е същинска Хитрина, била тя стара Хитрина ил’ нова, висша Хитрина ил’ нисша.“ ’Ма никой освен мене не съзря ни лука’ите стрели на ласкателст’то в тия думи, ни как тая коварна шпионка ’зползваше наш’то невежество да скрие своите същински намерения, та затуй подир първия въпрос я мушнах ей с тоя ръжен: „’Ма нал’ вий, Предвидците, и’ате най-великата и най-могъщата Хитрина в целия свят, нъл’ тъй?“. Ех, колко лука’о си подбра думите! „И’аме по’ече от племената на Ха-Уай, ’ма по-малко от Древните отпреди Падението.“ Видите ли? Не рече кой знае к’во, нъл’ тъй?
Помня са’о три честни отговора от тия, дет’ тя ни ги даде. Руби от Потърови я попита ’що ’сичките Предвидци и’ат тъмна кожа кат’ кокосо’а черупка, понеже нивгаш не бя’ме виждали от Кораба им да слиза някой блед или розов. Мероним рече, че туй било, ’щот’ нейните предци преди Падението им сменили семето тъй, щото да пра’ят тъмнокожи бебоци, да н’ ги фаща червената краста, и подир туй и бебоците на техните бебоци ’зели да се раждат таки’а, к’ъвто бащата, такъв и синът, ’ми, кат’ зайците и краста’иците.
Нейпс от жилището на Иноуи я попита женена ли е, ’щот’ той не беше женен, пък и’аше градина с макадамия и плантац’я със смокини и лимони, са’о негови си. ’Сички се засмя’а, че даже и Мероним се поусми’на. Тя рече, че нявга и’ала мъж, да, и син и’ала на име Анафи, живеели на остров Предвидене, ’ма мъжа й преди години го убили диваци. Каза, че съжаля’а, че губи тоя късмет с лимоните и смокините, ’ма вече е мно’о стара и не ста’а за пазара за булки, пък Нейпс поклати кахърно глава и рече: „Оф, жено от Кораба, разби ми ти сърцето, ’начи, разби го“.
Последно брат’чед ми Кобъри я попита: „Ам’ ти на колко години си?“. Да, ей т’ва се чуде’ме ’сичките. ’Ма ’сички се смаяхме от нейния отговор. „Пе’десе.“ Да, точно тъй рече й и ний се шашна’ме досущ кат’ вас се’а. Пе’десе. Въздухът в наш’та кухня се смени, ’се е’но изведнъж духна студен вятър. Да доживееш до пе’десе не е ’убаво чудо, да доживееш до пе’десе е страшно и неестес’но, нъл’ тъй? „Че по колко живеят Предвидците тогаз?“ — попита Мелвил от Черен Вол. Мероним сви рамене. Шес’десе, седемдесе… Оф, ’сичките зяпна’ме потресени! Обикно’ено къмто четир’се ний вече се молим на Сонми да ни отърве от наш’те неволи и по-бърже да ни прероди в ново тяло, тъй се прерязва гърлото на куче, дет’ си го обичал, пък се’а е болно и се мъчи. ’Ми единст’ният Чо’ек от Долините, доживял до пе’десе, без да се излющи от червена краста и без да умре от лоши дробо’е, беше Труман Трети, ’ма ’сички знаят, че той е сключил сделка със Стария Джорджи е’на ураганна нощ, а-ха, тоя глупак си продал душата за няколко години по’ече. Е, подир туй приказките начаса секна’а и ’ората тръгна’а да разпра’ят за ’сичко, дет’ беше питано и отговорено, и ’секи шъпнеше: „Благодаря на Сонми, че тая ня’а живее у нас“.