Се’а той, Нейпс, си беше чаровник, да, него ’сички го обича’а зарад’ шегобийските приказки и смеха, и ’сичко. Аз мо’ех да го’оря на козия език, ’ма Нейпс пък го’ореше на ’орския език, тъй да се ка’е. Не мо’е се вярва на ’ора, дет’ толкоз сръчно кат’ него плетат примки от думи. Нейпс и Мероним влязо’а право в Иконната, наперено тъй, кат’ чифт кукуригу-петльовци. Кучето Пи го оста’иха да чака вънка, дет’ му каза Мероним.
Тихичко кат’ ветрец се вмъкнах и аз подире им. Пи ме гле’аше, ’се е’но викаше: „Държа те аз те’е под око, Закри“; ’ма не залая. Нейпс беше оста’ил вратата отворена, да мо’е да влиза вътре светлина и да се вижда, та затуй тя въо’ще не скръцна, ’га се намъкнах на пръсти подир тях. Откъм най-тъмните лавици, дет’ седя’а най-старите икони, дочух Нейпс да мърмори. Кроежи и заго’ори, ’ма знаех си аз! Промъкнах се по-наблизо да ги чу’ам к’вото си прика’ат.
’Ма Нейпс се фалеше с дядо си на име Труман, да, същия оня Труман Трети, дет’ още се раз’ожда из легендите на Големия остров, че и тука, на Мауи. На Мероним кат’ че ли й беше станало лю’опитно, та Нейпс й пока’аше иконата на Труман Трети и се фукаше как нявгаш роднината му изкачил Мауна Кеа. ’Ма как намирисваше туй на врели-некипели! Е, ’ко вий, младите, не знаете историята на Труман Нейпс, време ви й да я научите, затуй седете и кроту’айте, и ми подайте проклетата трева.
Труман Нейпс бил събирач тогаз, ’га разни работи от Древните още се въргаляли из кратерите тук-таме. Е’на сутрин му се загнездила в гла’ата идея, че Древните мо’е са струпали разни ценни ра’оти навръх Мауна Кеа, да ги скрият. Чо’ъркала го и чо’ъркала таз мисъл и надвечер решил Труман да изкачи оная ми ти страшна планина, да види к’вот’ ш’ види, да, и да се върне още на другия ден. Рекла му жената: „Ти си луд, нищо ня’а на Мауна Кеа, са’о Стария Джорджи и него’ите храмове, скрити зад него’ите зидове. Той ня’а те пусне вътре, освен ’ко не си веч’ умрял и не ти е ’зел душата“. Труман рекъл са’о: „Лягай да спиш, луда дъртофелнице, ник’ва истина ня’а в тез измис’ни суеверия“; и легнал да спи, пък се събудил, ’га пукнала зората, и хванал пътя нагоре по долината на Уайпио.
Вървял и се катерил храбрият Труман цели три дни и прежи’ял най-разни приключен’я, дет’ се’а ня’ам време да ви ги разпра’ям, ’ма оцелял от ’сичките тия и накрая се изкачил на оня страшен кат’ призрак връх насред облаците, ’дет се вижда от’сякъде на Големия остров и е толко’а висок, че не вижда света отдолу. Там било сиво кат’ пепел, да, ни петънце зеленинка, и мильон ветрове се фърляли оттук и оттам кат’ бесни кучета динго. Се’а, пътя на Труман го възпряла няк’ва чудна стена от желязо и камъни, по-висока и от секвоите, дет’ ограждали целия връх мили и мили наред. Цял ден вър’ял Труман покрай нея и търсел няк’ва пролука, ’щот’ не мо’ел ни да я изкатери, ни да копае под нея, ’ма познайте к’во намерил час преди да се стъмни? Мъж от племето Хауи, да, с качулка и цял увит ’начи, да се пази от вятъра, седи с кръстосани крака зад е’на скала и пуши лула. Тоя Хауи и той бил с’бирач и се качил на Мауна Кеа за същото, за коет’ и Труман, ’ма предста’яте ли си? Толкоз пусто било туй място, че Труман и мъжът Хауи решили да се съюзят, пък да си делнат ’сичките ра’оти, ’дет ги намерят заедно, поравно.
’Ми късметът на Труман го ’ързулнал още в следващ’я сърцетуп, да. Гъстите облаци ста’али тънинки и водни и тая ми ти сводеста стоманена порта, дет’ била в зида, се разтресла цяла, скръцнала гръмовно и самичка се отворила. През тая порта, дъл’ било Хитрина ил’ магия, Труман не знаел, ’ма мярнал рояк е’ни призрачни храмове, досущ кат’ в старите приказки, ’ма Труман не се уплашил, не, напра’о лигите му потекли, кат’ си помислил за ’сичките ценни ра’оти и издел’я на Древните, дет’ сигур’ ги и’ало вътре в тях. Той потупал мъжа Хауи по гърба и рекъл: „Йо-хо-хо, ний сме по-богати от ’сичките му крале и сенатори отпреди Падението, брате Хауи!“. Макар че ’ко Труман Нейпс е бил кат’ праправнука си, сигур’ вече е кроял как да запази ’сичката загра’ена плячка за себе си.