Тя не отвърна, ’ма аз знаех, че слуша.
„Що животът на е’ин Предвидец да е по-ценен от тоя на Чо’ек от Долините?“
Мероним загу’и спокойствие. „Не съм дошла тука да се пра’я на Госпожа Сонми ’секи път, ’га стане нещо лошо и кат’ щракна с пръсти, да го попра’я! Аз съм са’о чо’ек, Закри, кат’ тебе, кат’ ’сички!“
Аз й обещах: „Ня’а да е ’секи път, кат’ стане нещо лошо, са’о се’а“.
В очите й и’аше сълзи. „Т’ва не е обещание, дет’ мо’еш да го спазиш или да го нарушиш.“
Изведнъж ’зех да й разпра’ям ’сичката истина до капка за Слушанския брод, да, ’сичко. Как бях завел Кона да убият тате и да поробят Адам и как нивгаш не бях признал пред никого чак до тоя сърцетуп. Не знаех ’що разпра’ям тая потулена тайна на врагинята си, чак до края, ’га сфанах ’що и също й го рекох. „Туй, дет’ току-що ти го разпра’их за мене и за душата ми, е кат’ копие в гърлото ми и запушалка в устата ми. Ти мо’еш да ка’еш на Старата Мама Мълва т’ва, дет’ ти го разпра’их, и да ме съсипеш, когат’ си поискаш. Тя ш’ти повярва и тря’а ти повярва, ’щот’ т’ва е истина, ’сяка е’на дума, и ’ората ш’ти повярват, ’щот’ усещат, че мойта душа е пълна с камъни. Се’а, ’ко и’аш няк’ва Хитрина, к’вот’ да е, дет’ мо’е да помогне на Кеткин, дай ми го, кажи ми го, напра’и го. Никой нивгаш, ’ма нивгаш ня’а разбере, не. Закле’ам се, са’о ти и аз.“
Мероним се фана за главата, сякаш тя бумкаше от жал, и си замърмори на се’е си нещо кат’: „’Ко моят президент нявгаш разбере, ш’ разформиро’ат целия ми факултет“; да, понявгаш тя използваше цели ята думи, дет’ не ги знаех. От е’ин буркан без капак, дет’ й беше в чантата, тя извади е’но мънинко кат мравешко яйце тюркоазно камъче и ми рече да го пъхна мно’о тайно в устата на Кеткин, ’ма толкоз ловко, че никой да не види, не, даже на никого въо’ще да не му се стори, че е видял. „И, в името на Сонми — предупреди ме Мероним, — ’ко Кеткин оживее, пък аз не обеща’ам, че ш’ оживее, напра’и тъй, че за излекуването й ’сички да фалят билкарката, не оня вуду шарлатанин от Хило, ста’а ли?“
И тъй, ’зех го аз т’ва тюркоазното лекарс’во и й благодарих са’о еднъж. Мероним рече: „Не обелвай и дума ни се’а, ни нивгаш, докат’ съм жива“; и туй обещание аз го строго спазих. Пъхнах лека в устата на мойта безценна сестричка, докат’ й сменях мократа кърпа, тъй както Мероним ми заръча, и никой нищо не видя. И к’во стана?
Подир три дни Кеткин тръгна пак на школо, да.
Три дни! Е, спрях аз тога’а да търся доказателства, че Предвидците ни шпионират, ’щот’ искат да ни поробят. Лиъри от Хило грачеше на жабите по друмите и на целия широк свят, че ня’а по-велик лечител от не’о, че даже и Предвидците, ’ма по’ечето ’ора вярва’а, че Уимоуай е изцерила Кеткин, не той.
Еднъж, близо е’на луна след болестта на Кеткин, вечеря’ме заешко с печено таро, ’га Мероним ни изненада с е’но съобщение. Рече, че решила да изкачи Мауна Кеа, преди Корабът да си до’де, да види к’вот’ там и’а за виждане. Първа заго’ори мама, мно’о притеснена: „За к’во, сестро Мероним? На Мауна Кеа ня’а нищо, са’о безкрайна зима и купища скали.“
Се’а, мама не каза онуй, дет’ си го мислехме ’сичките, ’щот не искаше да мяза на варварка, ’ма Съси не се сдържа. „Лельо Меро, ’ко се качиш там, горе, Стария Джорджи ш’ те замрази и ш’ ти извади душата със страшната крива лъжица, и ш’ я изяде, и ти нивгаш по’ече ня’а се преродиш, и тялото ти ш’ стане на скала, дет’ ш’ я хапе студът. Стой си тука в Долините, тука не е страшно.“
Мероним въо’ще не се подигра на Съси, са’о рече, че Предвидците и’али Хитрина, дет’ ще държи Стария Джорджи надалече. Изкачването на Мауна Кеа било нужно, ’щот’ тря’ало се съста’и карта на Наветрената страна, рече тя, пък и без туй ’Ората от Долините и’али нужда от по’ечко сведения за движението на Кона през Подветрената страна и град Уаймеа. Се’а, е’но време таквиз думи би’а събу’или в мене страшни подозрен’я, ’ма вече не си мислех тъй, не, макар че мно’о се тревожех за наш’та гостенка. Е, Та изскочи таз новина, мълвата дни наред я разпра’яше. „Корабната жена ш’ изкачва Мауна Кеа!“ ’Ората идва’а да предупредят Мероним да н’ си вре носа зад оградата на Стария Джорджи, инак нивгаш ня’а се върне. Даже Нейпс до’де и рече, че да изкачиш Мауна Кеа в няк’ва история е е’но, ’ма да го напра’иш наистина си е напра’о лудост. Настоятелката рече, че Мероним мо’е да ’оди къдет’ и когат’ си поиска, ’ма ня’а нареди на никого да води Мероним нагоре, мно’о непознат и риско’ан е тоя връх, три дни път нагоре и после още три надолу, че и динго, и Кона, и са’о Сонми знае к’во още и’а по пътя, пък и без туй тря’а се готвим за размяната в Хонокаа и ни тря’а ’сичката работна ръка от жилищата.