Членовете на Съюза наистина ли изрязват вечните си подарени от Чучхе Души?
Как иначе едно съпротивително движение може да се измъкне от Единодушието? Иначе рискуват да ги разкрият при всяко пресичане на светофар. Фордът заобиколи една рампа и вихрушка от фосфатен огън строши прозорците, засвистя метал, фордът се одраска в стените, друсна и рязко спря.
Приведена, аз чух още изстрели от колтове.
Фордът подскочи и се втурна напред, чух как в колата се блъсна тяло. Протяжен вой: беше Ши-Ли. Хе-Чжу опря ръчен колт в главата му и стреля.
Какво? Защо?
По-късно научих, че дум-думите на Единодушието съдържат съчетание от калодоксалин и гигастимулин. Първото е отрова, която причинява на жертвата такава агония, че писъците издават местонахождението й, а второто й пречи да загуби съзнание. Ши-Ли се свлече в поза на зародиш. Хе-Чжу свали колта. Нямаше и следа от веселия аспирант, когото познавах, запитах се дали изобщо някога е съществувал.
През счупените прозорци нахлуха дъжд и вятър. Г-н Чан караше по тясна алея за боклук и откъртваше улуците, докато излезе на околовръстния път. Пред нас бяха червено-сините светлини на портата на университета. Надвиснало над нас аеро скубеше върховете на дърветата, повелителни високоговорители издаваха нечленоразделни заповеди за тези, които познаваха… кого? Г-н Чан ни предупреди да се приготвим, загаси двигателя и свърна от пътя. Фордът подскочи, главата ми се удари в покрива му, Хе-Чжу успя някак да ме напъха под себе си. Фордът набра скорост, натежа и увисна в безтегловност.
Помня падането: то събуди по-ранен спомен за тъмнина, инерция, гравитация, за това как съм била затворена в друг форд. Не можех да открия източника му сред другите си спомени.
Чух сцепване на бамбук, огъване на метал, ребрата ми се удариха в пода. Хаос и шум се сляха в едно.
Фордът издъхна. Чух песни на насекоми и шумолене на дъжд върху листа, после припрян шепот. Лежах смазана под Хе-Чжу, който се размърда и изстена. Светлина от фенерче проряза очите ми, собственикът му попита дали някой от нас е дошъл в съзнание. Чух как г-н Чан помоли да отворят вратата.
Скоро нечии ръце измъкнаха Хе-Чжу, мен и г-н Чан от потрошения форд: аз бях насинена, но нямах нищо счупено. Тялото на Ши-Ли оставиха непокътнато. Разтревожени лица, решителни лица, лица, лишени от сън: членове на Съюза. Спуснаха ме в един отвор. Ръцете ми напипаха някакви стъпенки, коленете ми застъргаха по стените на къс тунел. Още ръце ме поеха и изнесоха в нещо, което по-късно различих като работилница на механик. Настаниха ме в модерен чиновнически двуместен форд. Издаваха заповеди, разпращаха съобщения. Вратата на шофьора се отвори, във форда се пъхна Хе-Чжу Им и запали двигателя. Вратите на гаража рязко се отвориха.
Поехме по крайградски странични улички, докато излязохме на задръстена пътна артерия. Фордовете около нас возеха самотни пътници, двойки, излезли на среща, малобройни семейства, едни кротки, други буйни. Забелязах, че г-н Чан отново е изчезнал, без да се сбогува. Когато Хе-Чжу най-сетне заговори, гласът му прозвуча решително. Каза, че ако някога го одраска дум-дум, трябва да го евтаназирам също толкова бързо, колкото той е евтаназирал Ши-Ли. Не знаех какво да отговоря.
Членът на Съюза ме помоли за още малко търпение, като каза, че ако ни заловят сега, колкото по-малко знам, толкова по-добре. Добави, че ни предстои тежка нощ. Първо щяхме да отидем в Хуамдонгил. Били ли сте някога в тази зона, Архиварю?
Не. Ще ме изгонят от министерството, ако Окото дори веднъж ме засече в този бордей за недочовеци. Какво открихте там?
Хуамдонгил е отблъскващ лабиринт от схлупени и разкривени съборетини, нощни приюти, заложни къщи, барове за дрога и кошери за утеха, които принадлежат към по-изостанал свят. Хе-Чжу остави форда в една гаражна клетка и ме предупреди да не си свалям качулката и да крия очите си, тъй като откраднатите фабрикатки свършват в кварталните бардаци, след като ги подложат на нескопосни операции, за да станат годни за служба.
Криволичещите алеи и тунели воняха на канализация. Пред вратите седяха чистокръвни с кожа, възпалена от продължително излагане на горещия градски дъжд. Деца пиеха вода от локвите. Попитах кой живее тук и Хе-Чжу ми каза, че болниците изцеждат Душите на имигрантите с енцефалит или оловно отравяне, докато накрая им останат долари, колкото да платят за евтаназираща инжекция — или за пътуване до Хуамдонгил.