— Дано Душата ти донесе много щастие в обетованата земя, сестро Юн-А Ю.
Благодарих му. Съвсем бях забравила за Ма Арак На, която наблюдаваше през люка на тавана.
— Най-добре ще е сестра Ю да се обзаведе с ново лице за новата си Душа — отбеляза тя, — иначе по пътя от тук до обетованата земя ще възникнат неудобни въпроси.
Предполагам, следващата ви спирка беше кабинет на лицеформист.
Да. Портиерът ни придружи чак до улица „Тегеро“, северната граница на Хуамдонгил. Стигнахме с метро до някога моден пасаж в Шинчон и се качихме с ескалатори между полилеи, които звънтяха с музиката на псалмите за Иманентния Председател, до подобен на лабиринт отдел на нивото на купола, посещаван само от потребители, които знаеха къде отиват. Хе-Чжу ме поведе из чупки и завои покрай редове дискретни входове и загадъчни табелки с имена до невзрачна врата. В една ниша цъфтеше тигрова лилия.
— Не говори с госпожата — предупреди ме той и натисна звънеца. — Бодлите й имат нужда от заглаждане.
Тигровата лилия се покри с ярки ивици и ни попита какво желаем.
Хе-Чжу отговори, че имаме уговорен час при мадам Овидий.
Цветето се извъртя да ни огледа и каза да изчакаме.
Вратата се отвори.
— Аз съм мадам Овидий — заяви бяла като кост жена — и вие нямате уговорен час.
Свежехапчетата много отдавна бяха замразили суровата й красота около двайсет и петте, но гласът й стържеше като пила.
— Нашите биокозметици приемат само по лична препоръка. Опитайте при „лицемайсторите“ на някой от долните етажи.
Вратата се хлопна под носовете ни.
Хе-Чжу се прокашля и заговори право в тигровата лилия.
— Бъдете така любезна да осведомите почитаемата мадам Овидий, че лейди Хим-Йон й изпраща най-сърдечни поздрави.
Последва пауза. Тигровата лилия се изчерви и попита отдалеч ли идваме.
Хе-Чжу допълни шифъра:
— Пътуваш ли достатъчно надалеч, срещаш себе си.
Мадам Овидий отвори вратата, но презрението й не беше изчезнало.
— Кой може да спори с лейди Хим-Йон?
Тя ни каза да я последваме без излишно бавене. Интериорът от преградени със завеси коридори беше замислен с идеята за максимална дискретност. Соларите бяха тъмни, заглушители поглъщаха гласовете и стъпките. След минута вървене по лъкатушещи коридори мадам Овидий щракна с пръсти и към нас се присъедини мълчалив асистент. Отвори се врата, която разкри по-ярко осветено студио, и гласовете ни се върнаха. В стерилния солар блестяха инструментите, необходими за работата на лицеформиста. Мадам Овидий ме помоли да сваля качулката си. Тя не изрази учудване от сервитьорските ми черти. Не вярвам, че изобщо някога беше стъпвала в „Татко Сон“. Попита с колко време разполагаме за операцията.
Когато Хе-Чжу отговори, че се налага да тръгнем след деветдесет минути, мадам Овидий загуби леденото си самообладание:
— Защо сте си направили труда да идвате при човек на изкуството? — попита тя. — Защо сами не свършите тази работа с дъвка и червило? Да не би лейди Хим-Йон да взема Тигровата лилия за евтино цвете на витрина с кодаци „преди и след“?
Хе-Чжу побърза да обясни, че не очаква пълно преобразяване — само козметични адаптации за залъгване на Око или на случаен поглед. Той призна, че деветдесет минути са абсурдно кратко време и тъкмо затова лейди Хим-Йон се нуждае от най-добрата сред най-добрите.
Гордата лицеформистка прозря ласкателството му, но не беше имунизирана срещу него.
— Никой — похвали се тя — не вижда скритото в лицето лице така, както аз го виждам.
Мадам Овидий погледна под ъгъл челюстта ми и каза, че може да промени кожата, цвета й, косата, клепачите и веждите. Може да оцвети ирисите ми в цвят, присъщ на чистокръвните. Може да ми направи трапчинки и да промени издайническите ми фабрикатски скули. Каза, че ще използваме най-пълноценно оставащите ни осемдесет и девет минути.
Какво е станало с творението на Мадам Овидий? Вие ми изглеждате като Сонми, току-що излязла от утробния контейнер.
Единодушието промени лицето ми за появите ми в съда в пиковите часове. Актрисата в главната роля трябва да изглежда така, както ролята го изисква. Но когато излязох от Тигровата лилия с пламнало от болка лице, дори Провидецът Ри не би могъл да ме познае. Млечнобелите ми ириси бяха оцветени в лешников цвят, очите ми бяха издължени, фоликулите на косите ми — черни като абанос. Ако сте любопитен, Архиварю, можете да прегледате кодаците, направени по време на ареста ми.