До ескалатора чакаше златно момче с червен балон. Последвахме го на двайсет крачки разстояние до оживен паркинг за фордове под пасажа. То изчезна, но видяхме балона окачен на чистачката на един джип. Поехме по Автострада Едно към Първа Източна порта.
Първа Източна порта? Водачът на Съюза — Апис — ви е наредил да излезете през Първа Западна порта.
Към своите заповеди водачът добави „добре да размисли над това, което му е казано“. Тази криптограма означаваше: „Изпълнете заповедите на обратно“. Запад означаваше изток, север означаваше юг, „да продължи с конвой“ — „да продължи сам“.
Тази криптограма ми се струва опасно проста.
Педантичните умове често пропускат простите неща. Докато се носехме по автострадата, аз попитах спътника си дали „Хе-Чжу Им“ е истинското му име. Членът на Съюза отговори, че хората с неговото призвание нямат истински имена. Пътят към изхода завиваше надолу към пункта за таксуване. Намалихме скоростта и запълзяхме с опашката. На изхода всеки шофьор подаваше ръка през прозореца на форда, за да покаже на Окото Душата си. Принудители спираха случайни фордове за разпит.
— Приблизително един на трийсет — измърмори Хе-Чжу, — доста благоприятен процент.
Дойде нашият ред за скенера. Хе-Чжу сложи показалеца си и звънна аларма.
Бариерата падна.
Членът на Съюза ми изсъска: усмихвай се, дръж се глупаво.
Един принудител се приближи и вдигна палец:
— Излез.
Хе-Чжу се подчини с хлапашка усмивка.
Принудителят го попита как се казва и закъде пътува.
Изпълнението на спътника ми беше майсторско.
— О, ами Ок-Кюн Пьо. Офицер, ние, ъъъ, отиваме в един мотел в съседния град.
Хе-Чжу се огледа и направи жест с ръка, чието нецензурно значение знаех от Бум-Сук и Фан. После се заприказва как отишъл да вади разрешение за котката на майка си, но принудителят набързо го прекъсна. Попита колко далеч е този мотел — не знаем ли, че вече минава двайсет и третият час?
— Мотел „Бум-Бум-Убит-Си“ в Йоджу — отговори Хе-Чжу със заговорнически тон. — Уютно, чисто, на разумни цени, макар че сигурно за принудител като вас всичко ще е безплатно. Само на трийсет минути път от тук по бързата лента, източен изход номер десет.
Той обеща, че ще стигнем доста преди комендантския час.
Принудителят попита Хе-Чжу как е наранил показалеца си.
— О, затова ли примигна Окото?
Хе-Чжу изпъшка театрално и започна да обяснява как се порязал, докато вадел костилката на естествено авокадо в къщата на майката на приятелката си. Опръскал всичко с кръв, толкова било неудобно, отсега нататък щял да яде само авокадо без костилки, природата ни създава повече неприятности, отколкото си заслужава.
Принудителят погледна във форда и ми нареди да си сваля качулката.
Надявах се страхът ми да мине за свенливост.
Той попита дали приятелят ми говори толкова много през цялото време.
Кимнах срамежливо.
Затова ли аз изобщо не говоря?
— Да, господине — отвърнах. — Да, офицер.
Принудителят каза на Хе-Чжу, че момичетата са покорни и срамежливи до деня на сватбата, а после започват да дърдорят и никога не млъкват.
— Тръгвайте — нареди офицерът.
Къде прекарахте комендантския час онази нощ? В онзи мотел?
Не. Слязохме от скоростното шосе на втория изход, после свихме по неосветен селски път. Стена от бодливи борове скриваше индустриална зона с над сто блока. До комендантския час оставаше съвсем малко време и нашият форд беше единственото превозно средство наоколо. Паркирахме, прекосихме ветровит двор и стигнахме до бетонен блок с надпис: „ИНКУБАТОРНА КОРПОКРАЦИЯ «ХИДРА»“. Душата на Хе-Чжу отвори ролковата врата.
Помещението не беше оранжерия, а осветена в червено зала, под чийто покрив имаше огромни контейнери. Въздухът беше неприятно топъл и влажен. Гъстият, пълен с оплетени влакна бульон, който виждах през наблюдателните прозорци на контейнерите, за кратко време скриваше съдържанието им. После започнах да различавам отделни крайници и длани, оформящи се лица, всичките еднакви.
Утробни контейнери?
Да, бяхме влезли в блок за геномика. Гледах гроздовете ембриони на фабрикати, увиснали в маточен гел. Едни спяха неподвижни, други смучеха палците си, трети мърдаха ръка или крак, сякаш ровеха или тичаха. Попитах Хе-Чжу тук ли съм била култивирана.