Той каза, че не, инкубаторът на „Татко Сон“ е в Куанчжу и е пет пъти по-голям от този тук. Спътникът ми надникна в един утробен контейнер и ми каза, че тези ембриони са предназначени за урановите тунели под Жълто море: очите им са като чашки. Ако се излагат за по-дълго време на нефилтрирана дневна светлина, те полудяват.
От температурата в блока Хе-Чжу започна да лъщи от пот.
— Сигурно имаш нужда от Сапун, Сонми — каза той. — Нашият шестзвезден мансарден апартамент е насам.
Апартамент? В инкубатор за фабрикати?
Членът на Съюза обичаше иронията. Нашият „апартамент“ се оказа стаичката на нощния пазач: помещение с бетонни стени, в което имаше само воден душ, единично легло, бюро, наредени един върху друг столове, давещ се климатик и счупена маса за пинг-понг. Дебелите тръби пулсираха от горещина. Сони табло следеше утробните контейнери, а прозорецът гледаше към инкубатора. Хе-Чжу предложи да си взема душ сега, защото не може да ми гарантира, че утре вечер ще мога, окачи брезентово перде, за да ми осигури уединение, и докато аз миех тялото си, той си направи легло от столове. Когато излязох, на леглото ме чакаше торба Сапун заедно с комплект нови дрехи.
Не се ли чувствахте уязвима да спите сред неизвестността, без дори да знаете истинското име на Хе-Чжу Им?
Не. Фабрикатите будуват по повече от двайсет часа заради стимулина в Сапуна, но когато ни застигне умората, рухваме почти начаса.
Събудих се след три часа съвсем бодра: Сапунът на ембрионите миньори беше обогатен с кислород. Хе-Чжу спеше върху наметалото си. Заразглеждах коричката засъхнала кръв на бузата му, одраскана по време на бягството ни от Темосан. Кожата на чистокръвните е толкова фина. Очите му се въртяха под клепачите, нищо друго в стаята не помръдваше. Той като че ли произнесе името на Ши-Ли, или просто издаде звук. Запитах се кое „аз“ приема, докато сънува.
Доближих Душата си до ръчното сони на Хе-Чжу, за да науча нещо за фалшивата си самоличност, Юн-А Ю. Бях студентка по геномика, родена на трийсетия ден от Втория месец в Наджу в Годината на Коня. Баща ми беше Помощник в „Татко Сон“, майка ми — домакиня; нямах братя и сестри… Данните запълниха десетки, стотици страници. Комендантският час свършваше. Хе-Чжу разтърка слепоочията си.
— Ок-Кюн Пьо би пийнал чаша старбъкс.
Избрах този момент, за да задам въпроса си: защо Съюзът беше платил такава непосилна цена, за да опази една кспериментална фабрикатка?
— А… — Хе-Чжу разтърка очи, за да пропъди съня. — Дълъг отговор, дълго пътуване.
Отново увъртания?
Не. Той ми даде изчерпателен отговор, докато навлизахме все по-навътре в провинцията. Сега ще го изложа накратко за вашия оризон, Архиварю. Неа Со Копрос се трови до смърт. Почвата му е замърсена, реките — безжизнени, въздухът — напоен с токсини, хранителните запаси — пълни с лошокачествени гени. Нисшите класи не могат да си позволят необходимите лекарства, за да противостоят на тези лишения. Поясите на меланомата и маларията се разширяват в северна посока с четирийсет километра годишно. Шестдесет процента от онези Производствени зони в Африка и Индонезия, които снабдяват Потребителските зони, са негодни за живеене. Легитимността на плутокрацията, нейното богатство, се изчерпва, издаваните от Чучхе Закони за обогатяване са като лейкопласти, залепени върху кръвоизливи и ампутирани крайници. Единствената им друга реакция е стратегията, любима на всички банкрутирали идеологии: отрицанието. Чистокръвните от нисшите класи пропадат в клоаките на недочовеците, чиновниците повтарят като папагали Седмия Катехизис: „Стойността на една Душа са доларите в нея“.
Но каква е логиката да оставят чистокръвните от нисшите класи да умират на места като Хуамдонгил? Какво ще замени техния ценен труд?
Ние. Фабрикатите не са никак скъпи за отглеждане, Архиварю, и нямат нелепи стремежи към по-добър, по-свободен живот. Тъй като фабрикатът издъхва след четирийсет и осем часа без геномно обогатен Сапун, чието производство и разпространение са монопол на Корпокрацията, той не може да избяга. С изключение на мен, фабрикатите са съвършените органични машини. Архиварю, все още ли твърдите, че в Неа Со Копрос няма роби?