Значи Съюзът е скрил своя посланик, своя… „месия“ в колония на рецидивисти?
„Месия“. Каква грандиозна титла за една сервитьорка от „Татко Сон“.
Чух драскане по плочите зад гърба си: сбръчкана, обгоряла от слънцето селянка куцукаше из двора, облегната на нямо момче с признаци на енцефалит. Момчето се усмихна срамежливо на Хе-Чжу, а жената го прегърна нежно, както, предполагам, правят майките. Представиха ме на Настоятелката като „г-ца Ю“. Едното й око беше забулено с перде, другото — светло и наблюдателно, двете заедно създаваха впечатление, че ме гледат двама души. Тя стисна ръцете ми в своите: жестът ме очарова. Лицето й беше старо като от времената на Кавендиш.
— Добре сте дошли тук — каза ми тя, — добре сте дошли.
Хе-Чжу попита за бомбения кратер.
Настоятелката отговори, че пилоти ентусиасти са провеждали учение, миналия месец се появил военен хеликоптер и без предупреждение изстрелял снаряд, който ранил сериозно няколко души, а един загинал. От злоба, отбеляза Настоятелката, или от отегчение, а може би строителен предприемач е решил, че това място има потенциал за спа курорт за чиновници и иска да се махнем.
— Кой знае? — въздъхна тя.
Спътникът ми обеща да разучи.
Какви точно бяха тези заселници? Недочовеци? Терористи? Хора на Съюза?
Всеки колонист имаше различна история. Запознах се с уйгурски дисиденти, просмукани с прах земеделци от делтата на Хо Ши Мин, някога уважавани жители на агломерации, пострадали от политиката на корпокрациите, нетрудоспособни хора с отклонения, хора, лишени от долари поради душевно заболяване. От седемдесет и петте колонисти най-малкият беше на девет десетдневки, най-възрастната — Настоятелката — на шестдесет и осем години, макар че ако беше казала, че е на триста, щях да й повярвам.
Но… как са могли да оцеляват без търговски вериги и пасажи? Какво са ядяли? Какво са пиели? А електричество? Развлечения? Как функционира едно микрообщество без принудители и йерархия?
Храната им идваше от гората и градината, водата — от водопада. С походи до сметищата си набавяха пластмаси и метали за изработване на инструменти. „Училищното“ им сони се захранваше от водна турбина. Слънчевите нощни лампи се презареждаха през деня. Развлечения си осигуряваха сами, потребителите не могат да живеят без триизмерни екрани и РекЛ, но някога хората са го правили и още го правят. Принудители? Сигурна съм, че са възниквали проблеми, но колонистите ценяха своята независимост и бяха твърдо решени да я бранят от вътрешни ленивци и външни ксплоататори.
А зимите в планината?
Те оцеляваха така, както са оцелявали някога монахините в продължение на петнайсет века — с планиране, пестеливост и издръжливост. Колонията беше построена върху пещера, разширена от бандити в периода на анексирането от Япония. Тези тунели им осигуряваха защита от зимата и преминаващите аеро на Единодушието.
Този живот не беше пасторална Утопия. Да, зимите са свирепи, дъждовните сезони — безмилостни, реколтата става жертва на болести, пещерите не са защитени от хищници и малцина колонисти живеят колкото потребителите от висшата класа. Да, те се карат помежду си и скърбят, както е присъщо на хората. Но го правят като общност. В Неа Со Копрос няма общности, има само държава.
А какъв интерес имаше Съюзът от манастира?
Съюзът осигурява оборудване, като например соларите, колонията осигурява убежище на километри от най-близкото Око. Аз се събудих в своята спалня тунел малко преди изгрев-слънце и се промъкнах до отвора на пещерата. Жената пазач приготвяше стимулинова отвара, тя повдигна мрежата против комари, за да мина, но ме предупреди, че под стените на стария манастир обикалят вълци. Обещах да не се отдалечавам твърде много, за да се чуваме, заобиколих двора и се промъкнах през тесния скален проход към терасата в черно и сиво.
Планинският склон пропадаше надолу, откъм долината се надигаше въздушно течение, което донасяше животински викове, писъци, ръмжене и сумтене — не можех да разпозная ни един звук. Планинските звезди не са онези жалки точици в градското небе: планинските звезди висят тежко и от тях струи светлина. Само на метър от мен се размърда една скала.