— Ще се моля на стария хитрец за теб.
Пред погледа на нейния бог ние слязохме от височината с разреден въздух и се спуснахме през шумната гора. Фордът стоеше непокътнат там, където Хе-Чжу го беше скрил.
До Йонджу пътувахме нормално: подминахме движеща се нагоре колона камиони с дървени трупи, карани, както забелязах, от едри фабрикати, произлезли от една и съща стволова клетка. През оризищата на север от езерото Андонхо минават бързи, но наблюдавани пътища, затова докъм петнайсетия час седяхме във форда и се криехме от Очите Спътници.
Докато минавахме по стар въжен мост високо над бурната река Чувансан, слязохме да се поразтъпчем. Хе-Чжу се извини заради пикочния си мехур на чистокръвен и се изпика в дърветата на сто метра отдолу. Аз гледах как черно-бели папагали гнездят по изцапаната с гуано скална стена: пляскането на крилете и крясъците им ми напомниха за Бум-Сук Ким и неговите приятели чиновници. Нагоре по течението се точеше клисура, надолу река Чувансан беше отклонена между заравнени хълмове и изчезваше под купола на Улсон. Аеро като точици кръжаха на рояци над агломерацията.
Кабелите на моста заскърцаха под тежестта на разлат чиновнически форд: необичайно е да срещнеш скъп автомобил на такъв селски път. Хе-Чжу отиде да вземе колта си от форда. Върна се с ръка в джоба на якето и ме предупреди да го оставя той да говори, както и да имам готовност да залегна зад форда ни, ако шофьорът извади колт.
Чиновническият форд забави ход и спря. Набит мъж с лъскаво от скорошно лицеформиране лице се измъкна от шофьорската седалка и дружелюбно кимна.
— Хубав следобед.
Хе-Чжу кимна в отговор и отбеляза, че не е прекалено горещо.
Чистокръвна жена с геномно подсилен сексапил подаде крака от предната врата. Носеше плътно загърната пелерина, от която се виждаха само вирнатото й носле и чувствените й устни. Тя се облегна на отсрещния парапет с гръб към нас и запали силно миризливо марлборо. Мъжът междувременно отвори багажника на форда и извади кутия с отвори за въздух, подходяща за пренасяне на средно голямо куче. Щракна закопчалките и извади отвътре поразително, съвършено сложено, но мъничко момиче, високо около трийсет сантиметра.
То хленчеше ужасено и се мъчеше да се отскубне, видя ни и миниатюрният му безсловесен вопъл заприлича на молба.
Мъжът го хвана за косата и го метна от моста. Проследи с поглед падането му и издаде звук с уста, подобен на тупване.
— Евтино се отървахме — усмихна ни се той — от много скъп боклук.
Насилих се да остана неподвижна и безмълвна: в сърцето ми бушуваха омраза и гняв. Хе-Чжу докосна ръката ми. Аз подгоних мислите си в друга посока, накъдето и да е: в паметта ми неканена изплува сцената от „Зловещата участ на Тимъти Кавендиш“, в която един престъпник хвърля през балкона невинен чистокръвен.
Предполагам, че мъжът е изхвърлил жива кукла фабрикатка.
Чиновникът държеше да ни разкаже всичко.
— По-миналия Секстет куклата Зизи Хикару беше задължителният подарък. Дъщеря ми и за миг не ме оставяше на мира. Разбира се, официалната ми съпруга — той кимна към жената от другата страна на моста — я споменаваше постоянно, сутрин, обед и вечер. „Как ще гледам съседите в очите, когато дъщеря ни е единственото момиче в нашия кръг, което няма Зизи?“
Чиновникът призна, че не може да не се възхити от маркетинга на тези неща. Вземат една нищо и никаква играчка фабрикатка, уподобяват я по геномен път на лъскав древен идол, после вдигат цената й с петдесет хиляди — и гледат как хората я разграбват от рафтовете.
— А после те карат да се харчиш за дизайнерски дрехи, къща за кукли, аксесоари. И какво направих аз? Платих за проклетото нещо само за да запуша устата на жените! А след четири месеца какво стана? Тийнмодата се смени и Мерилин Монро детронира горката старомодна Зизи.
Той омерзен ни каза, че за регистрирано унищожаване на фабрикат човек трябва да плати деветстотин долара. После се ободри и като махна с палец над парапета, отбеляза, че случайното падане е безплатно — защо тогава да хвърля ценни долари, след като вече е хвърлил достатъчно?
— Жалко — мъжът намигна на Хе-Чжу, — че разводите не са такава лесна работа.
— Чух те, дебелако! — жена му вдигна глава. — Трябваше още като ти казах, да върнеш Зизи в търговския център и да ти възстановят доларите в Душата. Тя от самото начало беше дефектна. Не можеше дори да пее. И ме ухапа проклетницата.