Дебелакът каза с най-мил тон:
— Не проумявам как след това е оживяла, миличка.
Жена му небрежно измърмори някаква обида. Мъжът се обърна покровителствено към Хе-Чжу и като плъзна поглед по малките ми по геном гърди, попита дали сме на почивка на това затънтено място или минаваме оттук по работа.
— Ок-Кюн Пьо, господине, на вашите услуги — Хе-Чжу леко се поклони и се представи като помощник пети ранг в счетоводната верига „Орел“, второстепенно подразделение на корпокрацията.
Любопитството на чиновника увехна. Той ни каза, че е управител на голф крайбрежието между Пьонхе и Йондок.
— Играете ли голф, Пьо? Не? Голфът не е просто игра, знаете ли, голфът е предимство в кариерата.
Управителят ни увери, че на игрището Пегам предстои да се освободят едно-две членски места: с петдесет и четири дупки, подходящо за всякакви атмосферни условия, гладки тревни площи, езерни съоръжения и фонтани, които не отстъпват на онези във водните градини на Любимия Председател. От смеха му ми се повдигаше.
— Спечелихме в наддаването за достъпа до подпочвените води срещу местната мафия от нисшите класи. Само споменете името ми на хората, които отговарят за членството: Провидецът Куон.
Ок-Кюн Пьо се разсипа в благодарности.
Доволен, Провидецът Куон се впусна да разказва историята на чиновническия си живот, но жена му хвърли марлборото си там, където падна Зизи Хикару, качи се във форда, натисна клаксона и държа ръката си върху него, докато черно-белите папагали се изстреляха в небето. Чиновникът се усмихна печално на Хе-Чжу и го посъветва, когато се ожени, да плати по-високата сума за зачеване на син. Докато се отдалечаваше, аз се помолих на Сидхарта фордът да падне през заграждението.
За убиец ли го смятахте?
Толкова повърхностен, че дори не го осъзнаваше.
Но ако мразите хора като Провидеца Куон, трябва да мразите целия свят.
Не целия свят, Архиварю, само Чучхе и Корпокративната пирамида.
Кога все пак стигнахте в Пусан?
Привечер. Хе-Чжу посочи ексоновите облаци над Пусанската рафинерия, обагрени в диненорозово до антрацитносиво.
— Пристигнахме — каза.
Влязохме в северните покрайнини на Пусан по необорудван с Око селски път. Хе-Чжу остави форда в гаражна клетка в предградието Сомьон и взехме метрото до пасажа на площад „Чхорян“, там имаше същите търговски вериги като в „Овощна градина Уаншимни“. Бавачки фабрикатки тичаха след чиновническите си питомци, патрулиращи двойки глобяваха влюбени двойки, корпокративно спонсорирани триизмерни екрани се надпреварваха да засенчат всички останали. В по-стар заден пасаж се провеждаше старовремски панаир, амбулантни търговци продаваха чудати създания колкото длан, „приятели за цял живот“: беззъби крокодили, пилета с маймунски глави, йонакитове в буркани. Хе-Чжу ми каза, че те умират четирийсет и осем часа след като ги занесеш у дома. Един циркаджия привличаше клиенти с мегафон:
— Елате да зърнете Двуглавия шизоид! Вижте Мадам Матрьошка и бременния й зародиш!
Чистокръвни моряци от цял Неа Со Копрос седяха в баровете и флиртуваха с утешителки под зоркия поглед на мъже от „Сводникорп“. Видях хималайци със загрубяла кожа, китайски ханци, светлокожи космати байкалци, брадати узбеки, жилави алеути, меднолики виети и тайци. РекЛ на къщите за утеха обещаваха да задоволят всяка греховна приумица, която един чистокръвен можеше да измисли.
— Ако Сеул е вярната съпруга на Съветника — каза Хе-Чжу, — то Пусан е неговата любовница без гащички.
Задните улички станаха по-тесни, завихрящият се вятър започна да търкаля бутилки и консервени кутии, край нас забързаха фигури с качулки. Хе-Чжу ме хвана за ръка и ме поведе през тайна врата по слабо осветен тунел към вход със спускаща се решетка; на един прозорец отстрани имаше надпис: „ЖИЛИЩНА КООПЕРАЦИЯ «КУКЧЖЕ»“. Хе-Чжу натисна звънец. Разлаяха се кучета, щората се разтвори и аз подскочих при вида на чифт еднакви саблезъби животни, които олигавиха стъклото. Небръсната жена ги издърпа встрани, огледа ни и щом позна Хе-Чжу, лицето й грейна.
— Нун-Хел Хан! — възкликна тя. — Минаха почти дванайсет месеца! Няма да се учудя, ако слуховете за скандалите ти са поне наполовина верни! Как е на Филипините?
Изведнъж произношението на Хе-Чжу стана дразнещо тромаво: всъщност аз неволно се обърнах, за да се уверя, че той все още е до мен.