— Потъват, госпожо Лим, бързо потъват.
Това беше шега само наполовина. Той попита дали жената вече е дала под наем неговата стая.
— О, моят дом е благонадежден!
Тя се престори на обидена и погледна в някаква счетоводна книга, но го предупреди, че ще има нужда от свежи доларови постъпления, ако и следващото му пътешествие се проточи колкото последното. Решетката се вдигна и тя ме погледна.
— Слушай, Нун-Хел, ако твоето пухче остане повече от десетдневка, знай, че единичните апартаменти се таксуват като двойни. Такива са правилата на дома. И да ти харесва, и да не ти харесва, все ми е едно.
Морякът Нун-Хел Хан каза, че ще остана при него само за една-две нощи.
— По една във всяко пристанище — злонамерено се подсмихна хазяйката. — Значи това, което казват, е вярно.
Тя от Съюза ли беше?
Не. Хазяйките на долнопробни квартири биха предали и майките си за един долар, а за член на Съюза биха получили много повече. Но както ми каза Хе-Чжу, такива хазяйки отблъскват любопитните и осигуряват отличен камуфлаж. Зацапаното стълбище кънтеше от караници и шум от триизмерни екрани; най-после започвах да свиквам със стълбищата. На деветия етаж тръгнахме по нападнат от дървояди коридор. Хе-Чжу извади от пантата на вратата скришом пъхнато парче клечка за зъби и отбеляза, че съдържателката е получила опасен пристъп на почтеност.
В стаята имаше прогнил дюшек, спретната кухничка, шкаф с дрехи за различни климатични условия, манипулиран кодак на белокожи проститутки, яхнали Нун-Хел Хан и двама негови другари, сувенири от Дванайсетте агломерации и от по-малки пристанища и, разбира се, кодак в рамка на Любимия Председател. Върху кутийка от бира имаше оставено марлборо, изцапано с червило. Прозорецът беше със спуснат капак.
Хе-Чжу си взе душ и се преоблече, за да отиде на целонощно събрание на съюзното ядро, предупреди ме да не вдигам капака на прозореца, да не отварям на никого и да не отговарям на други обаждания освен от него или Апис със следната парола — той написа върху къс хартия следните думи: „ИМА СЪЛЗИ ЗА БЕДИ“; после го изгори в пепелника. Каза, че Сапунът ми е в хладилника и обеща да се върне на сутринта скоро след края на комендантския час.
Нима виден дефектор като вас не е заслужил по-тържествено посрещане?
Тържествените посрещания привличат вниманието. Аз изучих на сонито географията на Пусан, поех дозата си Сапун преди лягане, изкъпах се и спах до шестия час и трийсет, когато Хе-Чжу се върна с изтощен вид и с миризлив пакет увити за вкъщи токбокки. Направих му чаша старбъкс — полезно умение от годините ми на сервитьорка. Той го изпи с благодарност. После ме помоли да застана до прозореца и да закрия очите си.
Подчиних се. Рядко отваряният капак на прозореца се вдигна със скърцане.
— Не гледай — заповяда Хе-Чжу. — Сега отвори очи.
Огрени от слънцето покриви, автостради, центрове за обществен транспорт, РекЛ, бетон… и там, в далечината, утайката на небосвода потъваше някъде, където цялата горест на думите „аз съм“ се разтваряше в синия покой.
Той каза:
— Океанът.
Дотогава не бяхте ли го виждали?
Само на сони, в триизмерните картини за живота на Кзалтация в „Татко Сон“ и в книгата на Юна, никога в действителност, никога със собствените си очи. Изпитах копнеж да отида, да го докосна, да се разходя край него. Хе-Чжу смяташе, че през деня е най-безопасно да се крием, докато не ни преместят в квартира на по-отдалечено място. После той легна на дюшека и само след минута захърка.
Минаваха часове, в късчетата океан между сградите виждах товарни и военни кораби. На околните покриви домакини от нисшите класи проветряваха захабени чаршафи. По-късно времето се заоблачи, между бронираните облаци забоботиха аеро. Седнах да уча. Заваля. Хе-Чжу се обърна, без да се събужда, измърмори: „Не, просто приятел на приятел“; и отново млъкна. От устата му се проточи слюнка и намокри възглавницата му. Спомних си за професор Мефи: на последния ни семинар той каза, че е отчужден от семейството си, и призна, че отделя повече време да възпитава мен, отколкото собствената си дъщеря.
Хе-Чжу се събуди по средата на следобеда, изкъпа се и направи чай от женшен. Завиждам на чистокръвните за кухнята им, преди възнасянето ми Сапунът ми се струваше най-вкусното нещо, което можех да си представя, а сега вкусът му ми се вижда еднообразен и блудкав. Става ми лошо, ако хапна от храната на чистокръвните. Членът на Съюза спусна капака на прозореца.