Бизнесът си е бизнес.
Но… защо това не беше споменато на процеса ви?
Пак ще повторя, Архиварю: процесът ми не беше никакъв процес, а упражнение по формиране на общественото мнение.
Да, но това, което твърдите, е… кошмарно!
Така е, но кошмарното невинаги е невъзможно. Вие лично познавате ли някого, който е бил на Кзалтация? Къде отиват сервитьорките, след като се пенсионират? Не само сервитьорките — стотиците хиляди фабрикати, които всяка година завършват трудовия си живот? Къде са техните градове?
А триизмерните картини от Хаваите и всичко останало? Сама сте ги виждали в закусвалнята „Татко Сон“ на площад „Чонмьо“. Ето ви доказателството.
Кзалтация е сони генериран симулакрум, манипулиран в Нео Едо. На истинския Хавайски архипелаг няма такова място. Знаете ли, през последните ми седмици в „Татко Сон“ ми се струваше, че сцените от живота на Кзалтация се повтарят. Една и съща Хуа-Сун тичаше по една и съща пясъчна пътека към една и съща лагуна сред скалите. Моите невъзнесени сестри не забелязваха, а по онова време и самата аз се съмнявах, но сега вече имам обяснение.
Не, не мога да си представя — не виждам как е възможно — такова зло да се зароди в нашата цивилизована държава. Законодателството на Неа Со Копрос се основава на справедливите търговски отношения.
В петата си „Декларация“ съм посочила как законите са били низвергнати. Това е цикъл, стар като племенните вражди. В началото е невежеството. Невежеството поражда страх. Страхът поражда омраза, а омразата поражда насилие. Насилието предизвиква ново насилие, докато единствен закон стане волята на най-силния. Волята на Чучхе е създаване, подчиняване и чисто унищожаване на многобройно племе от измамени роби.
Вашето Завещание ще остане във вида, в който го изричате. Аз… ние трябва да продължим… Колко време наблюдавахте касапницата, която описахте?
Не помня. Следващият ми спомен е как Хе-Чжу ме преведе през трапезарията. Чистокръвните играеха на карти, ядяха фиде, пушеха, изпращаха съобщения, шегуваха се, погълнати от всекидневния си живот. Как можеха да знаят какво става на долната палуба и просто… да си седят, сякаш на кораба им мариноваха сардини? Брадатият пазач ми се усмихна и каза скоро да дойда пак, „сладурче“.
В метрото пътниците се олюляваха, а аз виждах труповете на монорелсата. Докато изкачвах стълбището, виждах как труповете се издигат над килията за кзекуции. В стаята си Хе-Чжу не включи солара, само вдигна с няколко сантиметра капака на прозореца, за да разреди мрака с малко градски светлини. Сипа си чаша соджу. След касапницата не бяхме разменили и дума.
Аз единствена от всичките си сестри бях видяла истинската Кзалтация и бях оживяла.
Сексът ни беше безрадостен, лишен от изящество и неизбежно импровизиран, но беше акт на живи същества. Звездите от пот по гърба на Хе-Чжу бяха подаръкът му за мен и аз ги събрах с език.
Младият мъж нервно и мълчаливо запали марлборо и с любопитство заразглежда рожденото ми петно. Заспа на ръката ми, затисна я. Не го събудих — болката премина в изтръпване, изтръпването — в иглички, после се измъкнах изпод него. Извадих одеяло — чистокръвните настиват даже в топло време. Пусан се готвеше за комендантския час. Размазаното му сияние помръкна, когато РекЛ и светлините угаснаха. Вече сигурно и последната сервитьорка от последната опашка беше мъртва. Край касапската линия вероятно бе чисто и тихо; касапите, ако бяха фабрикати, трябваше да са в леглата си. Утре златният ковчег щеше да отплава към ново пристанище, където да започне ново рециклиране.
В нула часа аз поех Сапуна си и легнах при Хе-Чжу под одеялото. Тялото му беше топло, живо и младо въпреки ужаса, на който бяхме станали свидетели. Заради ужаса ние пропъдихме спомена за кораба кланица така, както мъж и жена могат да го направят.
Но не ви ли беше яд на него и на Апис за това, че са ви показали златния ковчег, без да се опитат да ви подготвят за огромния шок?
Не. С какви думи щяха да си послужат?
Сутринта донесе влажна мараня. Хе-Чжу си взе душ, после изгълта огромна купа ориз, кисело зеле, яйца и супа от водорасли. Аз измих съдовете. Чистокръвният ми любовник седеше на масата срещу мен.