Заговорих за пръв път, откакто бях видяла онази линия за извличане на протеин. Казах:
— Корабът трябва да се унищожи, всеки кораб кланица в Неа Со Копрос трябва да се потопи.
Хе-Чжу отговори:
— Да.
Аз казах:
— Корабостроителниците, които ги строят, трябва да се разрушат; системите, които улесняват работата им, трябва да се премахнат; законите, позволяващи съществуването на тези системи, трябва да се отменят.
Хе-Чжу отговори:
— Да.
Аз казах:
— Всеки потребител, чиновник и Съветник в Неа Со Копрос трябва да се убеди, че фабрикатите са чистокръвни, ако не стане с убеждение, възнесените фабрикати трябва да се борят заедно със Съюза за постигане на тази цел, като използват всички необходими средства.
Хе-Чжу отговори:
— Да.
— Възнесените фабрикати имат нужда от Катехизис: да ги научи на правата им, да впрегне гнева им, да насочи енергията им.
Аз щях да бъда фабрикатката, която щеше да го напише. Попитах дали Съюзът може… дали ще разпространи тази декларация за правата ни.
Хе-Чжу каза:
— И още как ще го направим.
На вашия процес много свидетели ксперти отричаха, че „Декларациите“ са дело на фабрикатка, била тя възнесена или не, и твърдяха, че в действителност е написана от чистокръвен Аболиционист.
Колко мързеливо „кспертите“ отричат това, което не разбират!
Аз написах „Декларациите“ в Улсукто Чо край Пусан, в отдалечена чиновническа вила с изглед към устието на Накдон. Докато ги съставях, се консултирах със съдия, специалист по геномика, специалист по синтаксис и с Ан-Кор Апис, но Възнесените Катехизиси в „Декларации“, тяхната логика и етика, които на процеса бяха обявени за „най-грозното злодеяние в историята на социалното отклонение“, бяха плодове на моя разум, Архиварю. Моите „Декларации“ се зародиха, когато Провидецът Ри обезобрази Юна-939, израснаха при Бум-Сук и Фанг, укрепнаха при Мефи и Настоятелката, дадоха плод в кораба кланица на Татко Сон.
И скоро след завършването на вашия текст ви заловиха?
Същия следобед. След като бях изпълнила функцията си, беше твърде рисковано да ме оставят на свобода. Арестът ми беше драматизиран за пред Медиите. Дадох сонито със своите „Декларации“ на Хе-Чжу. Погледнахме се за последен път: нищо, което можехме да си кажем, не беше по-красноречиво от мълчанието. Знаех, че никога повече няма да се срещнем, а може би и той знаеше, че аз знам.
В края на имението малка колония от диви патици беше оцеляла от замърсяването, променените им геноми им осигуряват издръжливост, която е липсвала у чистокръвните им предци. Дадох им хляб, гледах как плавниците им браздят лъскавата като хром повърхност, после се върнах в къщата, за да наблюдавам представлението отвътре. Единодушието не ме оставиха да чакам дълго.
Шест аеро хищно се стрелнаха над водата, едно кацна в задната градина. От него изскочиха агенти, заредиха колтовете си и запълзяха по корем към моя прозорец, като постоянно си правеха знаци с ръце и демонстрираха безстрашие. Бях оставила вратите и прозорците отключени заради тях, но дошлите да ме арестуват разиграха зрелищна обсада със снайпери и мегафони.
Намеквате, че сте очаквали нападението ли, Сонми?
След като бях завършила манифеста си, следващата стъпка можеше да бъде само арестуването ми.
За какво говорите? Следващата стъпка на какво?
На театралната постановка, подготвена още докато бях сервитьорка в „Татко Сон“.
Чакайте, чакайте. Ами… всичко това? Да не би да твърдите, че цялото ви… признание е съставено от… събития, развили се по сценарий?
По-важните събития — да. Някои актьори действаха непреднамерено — Бум-Сук и Настоятелката например, — но основните участници бяха провокатори. Хе-Чжу Им и Съветникът Мефи — със сигурност. Не забелязахте ли тъничките като косъм пукнатини в сюжета?
Например?
Уин-027 беше също толкова стабилизиран възнесен, колкото и аз — наистина ли бях толкова уникална? Дали Съюзът наистина би изложил на риск тайното си оръжие, като го изпрати да кръстосва цялата страна? А убийството на фабрикатката Зизи Хикару от Провидеца Куон на въжения мост не подчерта ли твърде красноречиво бруталността на чистокръвните, не беше ли малко прекалено навременно?