Но какво ще кажете за Ши-Ли, младия чистокръвен, убит в нощта на вашето бягство от Темосан? Кръвта му не е била… кетчуп!
Горкият идеалист беше статист, пожертван в диснито на Единодушието.
Но… Съюзът? Нима твърдите, че и Съюзът е бил измислен заради вашия сценарий?
Не, Съюзът съществува отпреди мен, но целта на съществуването му не е да разпалва революция. Първо, той привлича недоволни от обществения строй като Ши-Ли и ги държи на място, където Единодушието могат да ги наблюдават; второ, Съюзът осигурява на Неа Со Копрос врага, необходим на всяка йерархична държава за сплотяване на обществото.
Все още не мога да разбера защо Единодушието ще изразходват толкова средства и труд, за да разиграят тази фалшива… приключенска история.
За да организират показен процес, Архиварю! За да накарат и последния чистокръвен в Неа Со Копрос да загуби доверие във всички фабрикати. За да гарантират одобрение за Закона за ликвидиране на фабрикатите, който ще се представи пред Чучхе за гласуване. За да дискредитират Аболиционизма. Целият заговор пожъна огромен успех.
Но щом сте знаели за този… заговор, защо сте сътрудничили?
Защо всеки мъченик сътрудничи на своите предатели? Той вижда бъдещата заключителна фаза.
А вашата каква е?
„Декларациите“. Медиите наводниха Неа Со Копрос с моите Катехизиси. Всеки ученик в Неа Со Копрос вече знае моите дванайсет „светотатства“. Пазачите ми казват, че дори се говори за общодържавен „Ден на Бдителност“ срещу фабрикатите, които проявяват признаци на съгласие с „Декларациите“. Моите идеи се възпроизвеждат милиард пъти.
Но каква е целта? Някаква… бъдеща революция?
За Корпокрацията, за Единодушието, за Министерството на Завещанията, за Чучхе и за Председателя ще цитирам предупреждението на Сенека към Нерон: „Колкото и от нас да убиеш, никога няма да убиеш своя приемник“.
Два последни кратки въпроса. Съжалявате ли, че животът ви протече така?
Как бих могла? Съжалението предполага свободно избрано, но погрешно действие; в моята история свободната воля не играе никаква роля.
Обичахте ли Хе-Чжу Им?
Кажете на Председателя на Нарцисизма, че за това ще трябва да се консултира с бъдещите историци. Моят разказ приключи. Сега можете да изключите сребърния си оризон, Архиварю. Остава ми малко време и искам да изкажа последната си молба.
Много добре… Кажете я.
Да използвам вашето сони и кодовете за достъп.
Какво желаете да изтеглите?
Искам да видя края на един филм, който започнах да гледам, когато за един час в живота си познах щастието.
Зловещата участ на Тимъти Кавендиш
— Г-н Кавендиш? Будни ли сме?
Лакрицова змия пълзи по сметаново поле и се намества на фокус. Числото пет. 5 ноември. Защо старият малък Тимъти ме боли така? Това някакъв номер ли е? Боже, от пишката ми стърчи тръбичка! Полагам усилие да се освободя, но мускулите не ме слушат. Едно шише ей там захранва тръбичка. Тръбичката захранва игла в ръката ми. Иглата захранва мен. Виждам неподвижно женско лице в рамка от коса до раменете.
— Тц-тц-тц. Имате късмет, че когато паднахте, бяхте тук, г-н Кавендиш. Наистина голям късмет. Ако ви бяхме оставили да се скитате из пустошта, сега щяхте да лежите мъртъв в някоя канавка!
Кавендиш, познато име, Кавендиш, кой е този Кавендиш? Къде съм? Мъча се да я попитам, но мога само да пищя като зайчето Питър, хвърлено от шпила на катедралата в Солсбъри. Обгръща ме мрак. Слава богу.
Число шест. 6 ноември. И преди съм се будил тук. Картина на къща със сламен покрив. Текст на корнуолски или друидски. Тръбичката на пишката ми я няма. Нещо ми смърди. На какво? Вдигат глезените ми, забърсват задника ми със свежа, студена, мокра кърпа. Изпражнения, фекалии, плътни, лепкави, размазани… аки. Да не би да съм седнал в канал с такива? О. Не. Как съм стигнал дотук? Опитвам се да се отдръпна от кърпата, но тялото ми само трепери. В очите ми наднича намусена жена робот. Отхвърлена любовница? Страх ме е, че ще ме целуне. Страда от недостиг на витамини. Трябва да яде повече плодове и зеленчуци, дъхът й смърди. Но поне контролира двигателните си функции. Поне може да ползва тоалетна. Сън, сън, сън, ела ме освободи.