— Приятели, ние сме държали змия в пазвата си.
Сред насъбралите се Неумрели настана тишина.
Някакъв съсухрен орех почука с лъжицата си.
— Арабите знаят как да се оправят с такива, сестро! Саудитите не пипат с кадифени ръкавици, а? Петък следобед на паркинга пред джамията — храс! А? А?
— В нашата кошница има гнила ябълка.
Кълна се, сякаш след шестдесет години отново се върнах в момчешкото училище в Грешам. Същата попара се размекваше в същата купа с мляко.
— Кавендиш! — гласът на сестра Ноукс затрепка като звук от свирка. — Станете!
Главите на онези полуживи аутопсии в плесенясали сака и избелели блузи се завъртяха към мен. Знаех, че ако реагирам като жертва, ще подпечатам собствената си присъда.
Трудно ми беше да се трогна. Цяла нощ не бях мигнал. Дени беше мъртъв. По всяка вероятност станал храна на шараните.
— О, за Бога, жено, трябва да имаш някаква мярка в този живот. Диамантите на короната все още са на сигурно място в Тауър! Аз само проведох един много важен телефонен разговор. Ако в къща „Аурора“ имаше интернет кафе, на драго сърце щях да изпратя имейл! Не исках да будя никого, затова проявих инициатива и използвах за кратко телефона. Поднасям искрените си извинения. Ще платя за разговора.
— О, и още как ще платите. Драги съжители, какво правим ние с гнилите ябълки?
Гуендолин Бендинкс стана и ме посочи с пръст.
— Засрамете се!
Уорлок-Уилямс направи същото.
— Засрамете се!
Един по един онези Неумрели, които бяха достатъчно с всичкия си, за да следят развоя на събитията, също се включиха:
— Засрамете се! Засрамете се! Засрамете се!
Г-н Мийкс дирижираше хора като Херберт фон Караян. Аз си налях чай, но дървена линийка изби чашата от ръцете ми.
Сестра Ноукс мяташе електрически искри:
— Не смейте да отмествате поглед, докато ви засрамват!
Като се изключат един-двама изоставащи, останалият хор умря от естествена смърт.
Кокалчетата ме засърбяха. Гневът и мъката мобилизираха ума ми като пръчка при медитация.
— Съмнявам се, че любезният г-н Уидърс ви е казал, но научих, че брат ми Денхолм е мъртъв. Да, съвсем мъртъв. Обадете му се сама, ако не ми вярвате. Всъщност ви моля да му се обадите. Снаха ми не е съвсем наред и има нужда от помощ за погребението.
— Откъде сте разбрали, че брат ви е мъртъв, преди да нахлуете в кабинета ми?
Изкусен двоен нелсън. Тя си играеше с разпятието си и това ме вдъхнови.
— От свети Петър.
Голямо лошо мръщене.
— Как от него?
— Той ми се яви насън и ми каза, че наскоро Денхолм е преминал Отвъд. „Обади се на снаха си — рече. — Тя има нужда от помощта ти.“ Казах му, че ползването на телефона е нарушение на правилника на къща „Аурора“, но свети Петър ме увери, че сестра Ноукс е богобоязлива католичка, която ще приеме подобно обяснение, без да ми се подиграва.
Дучето в женски облик направо се зашемети от тези небивалици („познай врага си“ бие „познай себе си“). Ноукс прехвърли в ума си алтернативите: дали бях опасен душевноболен, безобиден халюциниращ, силов политик, свят прорицател?
— Правилата на къща „Аурора“ са от полза за всички ни.
Време беше да затвърдя успеха си.
— Колко вярно.
— Ще си поговоря с Господа. Междувременно — тя се обърна към всички в трапезарията — г-н Кавендиш е на изпитателен срок. Тази случка не е отминала и не е забравена.
След скромната си победа аз захванах търпеливо да редя пасианс (имам търпение само за карти, никога за нещо друго) в салона — нещо, което не бях правил от времето на злополучния си меден месец в замъка Тинтагел с мадам X (мястото беше същински коптор, заобиколено само от рушащи се общински къщи и магазинчета за ароматни пръчици). За пръв път в живота си съзрях недостатък в замисъла на пасианса: изходът от него се решава не в хода на играта, а когато се разбъркват картите, преди още играта да е започнала. Какъв е смисълът?
Смисълът е, че пасиансът позволява на ума ти да витае другаде. Другаде не беше розово. Денхолм беше починал преди време, а аз все още бях в къща „Аурора“. Съчиних си нов най-лош сценарий, в който Денхолм подписва постоянно платежно нареждане от някоя от хитроумните си банкови сметки за плащане на престоя ми в къща „Аурора“ — от добро сърце или със зъл умисъл. Денхолм умира. Бягството ми от братята Хогинс беше тайно, затова никой не знае, че съм тук. Постоянното платежно нареждане надживява наредителя си. Г-жа Латъм казва на полицията, че последно ме е видяла да отивам при лихвар. Детективът от общинската полиция заключава, че лихварят ми е отказал помощ и поради липса на друг изход аз съм скочил в някой влак за континента. И така шест седмици по-късно вече никой не ме търси, даже братята Хогинс.