Сладка фантазия. Рак срещу изцелението.
Бъдни вечер в къща „Аурора“ беше заспала работа. Разходих се навън (привилегия, изтъргувана в замяна на извършени услуги за Гуендолин Бендинкс) до портата, за да зърна външния свят. Улових се с две ръце за желязната врата и погледнах през решетките (Визуална ирония, Ларс, „Казабланка“). Погледът ми обходи тресавището, спря се на една могила, на изоставена кошара, насочи се към норманска църква, в крайна сметка отстъпила пред друидските елементи, оттам към електроцентрала, плъзна се по изпъстреното с мастилени петна Море на датчаните до моста Хъмбър, проследи военен самолет над гофрираните поля. Бедната Англия. Твърде много история за толкова малко акри площ. Тук годините врастват като ноктите на краката ми. Камерата ме наблюдаваше. Тя имаше цялото време на света. Замислих се дали да не сложа край на сръднята си с Ърни Блаксмит, дори само за да чуя едно учтиво „Весела Коледа“ от Вероника.
Не. По дяволите и двамата.
— Ваше Преподобие отче Руни!
Той държеше в едната си ръка шери, а в другата аз сложих парче сладкиш. Зад коледното дърво светлините на гирляндите придаваха на лицата ни розов цвят.
— Искам да ви помоля за една съвсем дребна услуга.
— Каква може да е тя, г-н Кавендиш?
Това не беше викарий от някаква комедия. Отец Руни беше свещеник от кариерата, съвършен двойник на един укриващ данъци уелски майстор на рамки, с когото веднъж кръстосахме шпаги в Хиърфорд, но това е друга история.
— Бих искал да пуснете в пощата една моя коледна картичка, отче.
— Само толкова ли? Сигурен съм, че ако помолите сестра Ноукс, тя ще го направи за вас.
Значи вещицата се беше докопала и до него.
— Сестра Ноукс и аз невинаги сме на едно мнение относно комуникациите с външния свят.
— Коледа е идеалното време за преодоляване на разногласията помежду ни.
— Коледа е идеалното време да не разлайваме кучетата, отче викарий. Но толкова много ми се иска снаха ми да знае, че мисля за нея на рождения ден на нашия Господ Бог. Сестра Ноукс може би ви е споменала за смъртта на скъпия ми брат?
— Ужасно тъжно — той беше запознат с цялата история за свети Петър. — Съжалявам.
Извадих картичката от джоба на сакото си.
— Адресирал съм я „До Болногледача“, за да съм сигурен, че коледните ми пожелания ще стигнат до нея. За съжаление тя не е съвсем — почуках се по главата — наред. Ето, дайте да я прибера в джоба на расото ви… — отчето се дръпна, но аз го бях приклещил. — Благословен съм, отче викарий, че имам приятели, на които да се доверя. Благодаря ви, благодаря ви от все сърце.
Просто, ефективно, дискретно — хитра стара лисица си ти, Т.К. На Нова година къща „Аурора“ ще се събуди и ще види, че съм изчезнал като Зоро.
Урсула ме кани в килера с дрехи.
— Не си остарял и с един ден, Тимбо, както и този коварен приятел!
Мъхестата й сърничка се търка о моя уличен стълб и нафталинови топчета с нарнийски размери… но в този момент, както винаги, аз се събудих и се зарадвах на подутия си придатък колкото на подут апендикс — беше ми също толкова полезен. Шест часът. Тръбите на парното композираха творби в стила на Джон Кейдж. Студът изгаряше премръзналите пръсти на краката ми. Замислих се за отминалите Коледи — отминалите бяха много повече от предстоящите.
Колко още сутрини трябваше да преживея?
— Кураж, Т.К. Бързият червен пощенски влак отнася писмото ти на юг в добрия стар Лондон. При получаването му ще се задействат касетъчните бомби — ще взривят полицията, служителите от „Социални грижи“, стария офис на Хеймаркет, откъдето ще стигнат до г-жа Латъм. За нула време ще излезеш от тук.
Въображението ми рисуваше закъснелите коледни подаръци, с които ще отпразнувам свободата си. Пури, отбрано уиски, забавления с Малката румена госпожичка на импулсния й телефон за деветдесет пенса на минута. Защо да спирам дотук? Дали да не отскоча до Тайланд за мач реванш с онзи тип Тип и капитан Виагра?
Забелязах от полицата над камината да виси разпънат вълнен чорап. Когато угасих лампата, го нямаше. Кой се беше промъкнал в стаята ми, без да ме събуди? Ърни ли ми обявяваше коледно примирие? Че кой друг? Добрият стар Ърни! Щастливо разтреперан в бархетната си пижама, аз свалих чорапа и се върнах с него в леглото. Беше много лек. Обърнах го наопаки и отвътре се посипа сняг от хартийки. Моят почерк, моите думи, моите изречения!