Смоук забелязва, че тя усеща погледа му върху себе си, отново съсредоточава вниманието си върху жената на финансиста и се съгласява, че наистина на шестдесет минути път от тук има секвои, които са били големи дървета още при царуването на Навуходоносор. Джудит Рей стъпва на ниска табуретка, донесена специално за целта, и почуква със сребърна лъжичка по бутилка розово шампанско, докато се увери, че всички я слушат.
— Дами, господа и млади хора — тържествено обявява тя, — казаха ми, че обядът е сервиран! Но преди всички да седнем на масата, бих искала да кажа няколко думи за отличната работа, която свърши Дружеството за борба с рака в Буенас Йербас и за това как то ще използва парите, събрани на нашето благотворително събитие, което вие днес така щедро подкрепихте.
Бил Смоук забавлява две деца, като вади сякаш от въздуха лъскава златна монета. „От теб, Луиса, искам убийство с интимност.“ За миг той се замисля за силите вътре в нас, които не ни принадлежат.
49
Прислужниците са отсервирали след десерта, във въздуха се носи силна миризма на горещо кафе и в трапезарията се възцарява духът на неделната следобедна дрямка. По-възрастните гости са си намерили кътчета, в които да подремнат. Вторият баща на Луиса повежда група свои връстници да видят колекцията му от коли от 50-те, съпругите и майките предприемат ловки маневри за измъкване, децата излизат да се боричкат под окъпаните от слънцето дървета и около плувния басейн. Тризнаците Хендерсън са най-активните на масата, където се води разговор с цел сватосване. Всеки от тях е синеок и със златисти коси и Луиса не ги различава.
— Какво щях да направя аз — казва единият, — ако бях президент? Първо, щях да си поставя за цел да спечеля студената война, а не просто да не я загубя.
Друг продължава:
— Аз нямаше да се кланям на арабите, чиито прадеди са паркирали камилите си на късметлийска педя пясък…
— Нито на червените гадове. Аз щях да провъзглася — не ме е страх да го кажа — справедливата корпоративна империя на нашата държава. Защото ако не го направим…
— Японците ще ни изпреварят. Корпорацията е бъдещето. Трябва да оставим бизнеса да управлява страната и да учредим истинска меритокрация.
— Не задавена от социални помощи, от профсъюзи, от „положителна дискриминация“ за инвалиди, травестити, цветнокожи, бездомни, арахнофоби…
— Меритокрация на ума. Култура, която не се срамува да признае, че богатството привлича властта…
— И че трупащите богатства — ние — биваме възнаградени. Когато даден човек се стреми към власт, аз задавам прост въпрос: дали той разсъждава като бизнесмен?
Луиса свива салфетката си на стегната топка.
— Аз задавам три прости въпроса. Откъде се сдобива с тази власт? Как я използва? И как тя може да се отнеме от кучия син?
50
Джудит Рей заварва Луиса да гледа следобеден новинарски репортаж в кабинета на съпруга й.
— Чух Антон Хендерсън да казва „мъжкарана“ и ако не е по твой адрес, сладкишче, не знам… Не е забавно! Твоите… бунтарски изблици стават все по-ужасни. Оплакваш се, че си самотна, затова аз те запознавам с приятни млади хора, а ти се правиш пред тях на „мъжкарана“ и се ежиш като в „Далекоглед“.
— Кога си ме чувала да се оплаквам, че съм самотна?
— Момчета като тримата Хендерсън не растат по дърветата, да знаеш.
— Листните въшки растат по дърветата.
На вратата се чука и в стаята наднича Бил Смоук.
— Госпожо Рей? Извинявам се, че нахълтвам така, но скоро трябва да тръгвам. Мога да ви кажа с ръка на сърцето, че днес присъствах на най-приятното, най-добре организираното благотворително събитие, на което някога съм бил.
Джудит Рей докосва с ръка ухото си.
— Много мило от ваша страна, че го казвате…
— Хърман Хауит, младши съдружник в „Мъсгроув Уайланд“, от офиса в Малибу. Нямах възможност да ви се представя преди великолепния обяд — аз заявих участие тази сутрин, в последния момент. Баща ми почина преди десет години — лека му пръст, от рак — и не знам как двамата с майка ми щяхме да се възстановим от загубата без помощта на дружеството. Когато Оли съвсем ненадейно спомена за благотворителния ви обяд, реших да се обадя, за да видя дали не мога да заема мястото на някой отказал се в последния момент.
— Много се радваме, че успяхте, и добре дошли в Буенас Йербас.