„Само реката, само реката.“
Запалва поредната клечка кибрит, за да види дали вече е време за ставане. 4,05. Не. Нито късно, нито рано. Нейпиър се лута из диплите на тъмнината в търсене на сънни дупки, в които да потъне, но го преследват ярки, пресни спомени от къщата на Марго Роукър. Бил Смоук казва: „Остани да пазиш. Моят човек казва, че тя държи документите в спалнята си.“ Нейпиър се съгласява, доволен, че ще вземе по-малко участие. Бил Смоук включва тежкия си фенер с гумено покритие и се качва горе.
Нейпиър оглежда овощната градина на Роукър. Най-близката къща е на повече от километър. Чуди се защо Бил Смоук, който обича да действа сам, го е повикал със себе си за такава лесна работа.
Колеблив писък. Внезапна тишина.
Нейпиър се втурва нагоре, подхлъзва се, ред от празни стаи.
Бил Смоук е коленичил на антично легло, удря с фенера нещо на леглото, светлият лъч бие по стените и тавана, почти безшумни глухи удари на фенера по безчувствената глава на Марго Роукър. Кръвта й по чаршафите — неприлично алена и мокра.
Нейпиър му крещи да спре.
Бил Смоук се обръща раздразнен.
— Какво има, Джо?
— Нали каза, че тази вечер тя не си е вкъщи!
— Не, не, не си ме чул добре, казах, че според моя човек старицата тази вечер не си е вкъщи. Благонадеждни хора не се намират лесно.
— Боже, Боже, Боже, тя мъртва ли е?
— По-добре да се подсигурим, отколкото да съжаляваме, Джо.
„Хубав малък капан“ — мисли Джо Нейпиър в безсънното си бунгало. Окови на подчинението. Съучастничество в пребиване на беззащитна активистка на преклонна възраст? Даже недоучил студент по право с говорен дефект може да го изпрати в затвора до живот. Отвън пее дрозд. „Аз направих нещо много лошо в дома на Марго Роукър, но вече оставих този живот зад гърба си.“ Четирите малки белега от шрапнел на задника му болезнено напомнят за себе си. „Поех риск, за да вразумя Луиса Рей.“ Прозорецът е достатъчно светъл и Нейпиър различава в рамката му лицето на Мили. „Аз съм само един човек — възразява той. — Не съм взвод. Единственото, което искам от живота, е живот. И малко риболов.“
Джо Нейпиър въздиша, облича се и започва да товари всичко в джипа.
Мили винаги печели, като не казва нищо.
56
Джудит Рей се загръща в подобен на кимоно халат и боса тръгва през големия ориенталски килим към кухнята с мраморни плочки. От бездънен като пещера хладилник изважда три рубиненочервени грейпфрута, разполовява ги, после пуска капещите леденостудени полукълба в сокоизтисквачка. Машината забръмчава като уловен рояк оси и каната се изпълва с гъст лъскав сок с бонбонен цвят. Джудит Рей напълва за себе си тежка чаша от синьо стъкло, отпива и изплаква със сока всяко кътче на устата си.
На раирания диван на верандата Луиса преглежда вестника и дъвче кроасан. Великолепната гледка — над богаташките покриви и кадифените поляни на Юингсвил към центъра на Буенас Йербас, където над мъглата, над морето и смога от колите се издигат небостъргачи — в този час изглежда особено загадъчна.
— Няма ли да си отспиш, сладкишче?
— Добро утро. Не, ще отида да си събера нещата от редакцията — ако не възразяваш, пак ще взема назаем някоя от колите.
— Няма проблем — Джудит Рей отгатва мислите на дъщеря си. — В „Далекоглед“ само прахосваше таланта си, сладкишче. Това е жалко списанийце.
— Така е, мамо, но беше моето жалко списанийце.
Джудит Рей сяда на страничната облегалка на дивана и пропъжда от чашата си една нахална муха. Поглежда оградената статия в раздел „Бизнес“.
В съвместно изявление Белият дом и енергийният гигант „Сийборд Пауър“ обявиха, че секретарят по енергетиката Лойд Хукс ще заеме поста президент, овакантен след трагичната смърт на Алберто Грималди при самолетна катастрофа преди два дни. В отговор на новината на Уолстрийт акциите на „Сийборд“ скочиха с 40 пункта. „Ние се радваме, че Лойд прие предложението ни да дойде при нас — каза вицепрезидентът на «Сийборд» Уилям Уайли, — и макар че причините за назначаването му са много тъжни, управителният съвет чувства, че днес, когато горещо приветстваме далновидния си нов президент, горе на небето Алберто се присъединява към радостта ни.“ Говорителят на Министерството на енергетиката Мингъс Греъм каза: „Разбира се, опитът на Лойд Хукс ще ни липсва във Вашингтон, но президентът Форд уважава желанието му и се надява да поддържа и занапред добри отношения с един от най-видните умове, които се борят с днешните енергийни предизвикателства и допринасят за величието на нацията ни“. Г-н Хукс ще встъпи в длъжност идната седмица. По-късно през деня ще бъде обявен наследникът на поста му в Белия дом.