Луиса сгъва листа и го прибира в джоба.
— Би трябвало да ти благодаря за това.
— Гадният Нъсбаум ги изкопа. И последно. Фран Пийкок от „Уестърн Месинджър“ — познаваш ли я?
— Колкото да си кажем „здрасти“ на някое общо медийно парти.
— С Фран се знаем отдавна. Снощи минах през кабинета й, споменах й надве-натри за материала ти. Нищо не сме си обещавали, но след като събереш неоспорими доказателства, тя ще се радва да ти каже повече от „здрасти“.
— Това не противоречи ли на договорката ти с „Транс Вижън“ ООД?
Грелш става и сгъва вестника си.
— Не са ми казвали, че не мога да споделям контактите си.
58
Джери Нъсбаум връща ключовете за колата на Луиса.
— Мили Боже, който си на небето, нека се преродя в някоя от спортните коли на майка ти. Не ми пука в коя от всичките. Това последният кашон ли е?
— Да — отговаря Луиса — и благодаря.
Нъсбаум свива рамене като скромен маестро.
— Със сигурност ще ми липсва присъствието на истинска жена, пред която да подхвърлям шовинистични шеги. Нанси е станала мъж след толкова десетилетия в нюзрума.
Нанси О’Хейгън удря заяждащата си пишеща машина и му показва среден пръст.
— Да, така де — Роланд Джейкс мрачно оглежда празното бюро на Луиса. — Още не проумявам защо новите шефове са решили да изритат теб, а да оставят мекотело като Нъсбаум.
Нанси О’Хейгън изсъсква като кобра:
— Как може Грелш — тя махва с пурата си към кабинета му — да легне по гръб и да рита с крака, докато К.П. Огилви те тъпче така?
— Пожелайте ми късмет.
— Късмет? — Джейкс се подсмихва. — На теб не ти трябва късмет. Не знам защо се задържа толкова време при тази мъртва акула. През седемдесетте ще станем свидетели на предсмъртния вопъл на сатирата. Вярно е това, което каза Лерман. Свят, който връчва Нобелова награда за мир на Хенри Кисинджър, изхвърля от работа всички ни.
— О — сеща се Нъсбаум, — на връщане минах през стаята с пощата. Имаше нещо за теб — той подава на Луиса дебел бежов плик.
Наклоненият засукан почерк й е непознат. Тя разглежда размазаното пощенско клеймо и го показва на Нъсбаум.
— Четвърти септември ли пише? Той присвива очи.
— Така ми се струва. Какво толкова особено има в тази дата?
Луиса не отговаря и разкъсва бежовия плик. Вътре има ключ за сейф, увит в кратка бележка. Очите й пробягват по листа хартия и лицето й става напрегнато. Тя отново поглежда надписа на ключа.
— Трета калифорнийска банка, 9 улица. Къде е това?
— В центъра — отвръща О’Хейгън, — там, където 9-а пресича булевард „Фландърс“.
— До скоро виждане на всички — Луиса тръгва. — Светът е малък.
— Леле — обажда се Джейкс, — така де, ъъъ, какво стана?
59
Докато чака светофарът да се смени, Луиса отново преглежда писмото на Сиксмит, за да се увери за пореден път, че не е пропуснала нещо. Написано е със забързан почерк.
Международно летище Буенас Йербас
3.IX.1975
Скъпа госпожице Рей,
Простете ми за небрежната бележка. Бях предупреден от доброжелател в „Сийборд“, че животът ми е в голяма опасност. За оповестяването на дефектите на „ХИДРА-Нула“ ще се нуждая от отлично здраве, затова ще се вслушам в това предупреждение. Ще се свържа с вас при първа възможност от Кеймбридж или чрез Международната агенция за атомна енергия. Междувременно си позволих своеволието да оставя доклада си за „Суонеке 2“ в сейф в Трета калифорнийска банка на 9 улица. Ако нещо се случи с мен, той ще ви потрябва.
Пазете се.
Бързам,
Докато Луиса се бори с непознатата скоростна кутия, наоколо се разнасят гневни клаксони. След 13 улица градът изгубва богаташката си тихоокеанска атмосфера. Напояваните от общината рожкови дървета се сменят с разкривени улични лампи. Тук из пресечките не пъшкат хора, бягащи за здраве. Този квартал може да се намира в която и да е промишлена зона на който и да е град от индустриалния Север. По пейките дремят бездомници, в пукнатините на тротоарите никнат плевели, с всяка следваща пресечка обитателите стават все по-тъмнокожи, мяркат се залостени врати, облепени с рекламни листовки, графити покриват всяка повърхност под височината на тийнейджър със спрей в ръка. Боклукчиите за пореден път стачкуват и купчини с боклук гният на слънце. Лавки на лихвари, безименни обществени перални и бакалии изтръгват средства за съществуването си от пробитите джобове. След още няколко пресечки и улични лампи магазините се сменят с анонимни фабрики и жилищни сгради. Луиса никога досега не е минавала през този район и се чувства неуютно от градската неизвестност. „Такава ли е била логиката на Сиксмит — да скрие доклада си и после да скрие скривалището?“ Тя стига до булевард „Фландърс“ и право пред себе си вижда Трета калифорнийска банка с паркинг за клиенти отстрани. Не забелязва очукания черен шевролет, паркиран на отсрещната страна.