Фей Ли намира сейф 36/64 — на височината на врата й, на върха на средния зъб.
Ключът се завърта и вратата се отваря.
Тя изважда млечнобяла папка. „РЕАКТОР «ХИДРА-НУЛА» — ИЗПИТВАНЕ НА ОПИТЕН ОБРАЗЕЦ — РЪКОВОДИТЕЛ ПРОЕКТ Д-Р РУФЪС СИКСМИТ — НЕРАЗРЕШЕНОТО ПРИТЕЖАНИЕ Е ФЕДЕРАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННИЯ И ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ ОТ 1971.“ По тялото на Фей Ли пробягват тръпки на възторг и тя си позволява да се усмихне. „Земята на неограничените възможности.“ После вижда две жички, които излизат от вътрешността на папката и се изгубват в дъното на сейфа. Наднича вътре. Върху спретнат пакет от овързани цилиндри, жици, компоненти с размери 4×2 мига червена диодна лампичка.
„Бил Смоук, проклет…“
61
Взривът подхваща Луиса Рей и я тласва напред неудържимо като тихоокеанска вълна. Коридорът се завърта на 90° — няколко пъти — и я блъсва в ребрата и главата. Болката разцъфва като цветя пред очите й. Зидарията ръмжи. Изсипва се дъжд от парчета гипс, тухли и стъкло, намалява, спира.
Заплашителен покой. „Какво преживявам?“ От праха и дима се надигат викове за помощ, на улицата кънтят писъци, сирени пронизват изгорелия въздух. Мисълта на Луиса отново се задейства. „Бомба“. Пазачът наемник пъшка и стене. От ухото му капе кръв и образува делта на якичката на ризата му. Луиса прави опит да се отдръпне, но десният й крак е отнесен от бомбата.
Шокът отшумява: кракът й е просто затиснат под лежащия в безсъзнание китаец. Тя го освобождава и започва да пълзи, схваната и скована от болка, но иначе цяла и невредима, през фоайето, което сега прилича на декор от филм. Намира блиндираната врата изтръгната от пантите. „Явно съм се отървала на косъм.“ Натрошено стъкло, прекатурени столове, изронени стени, порязани и изпаднали в шок хора. От тръбите изригва гъст черен дим и задейства пръскачките — Луиса се намокря и кашля от дима, подхлъзва се на мокрия под, ходи замаяна и превита надве, блъска се в други хора. Приятелска ръка я сграбчва за китката.
— Госпожо, държа ви, държа ви, нека ви изведа навън, може да има нова експлозия.
Луиса се оставя на пожарникаря да я изведе на ослепителната слънчева светлина, където я посреща стена от лица, жадни за страшни гледки. Човекът я превежда през улицата, задръстена от наблъскани една в друга коли, и тя си спомня репортаж от априлската война в Сайгон. Все още изригват умопомрачителни кълба дим.
— Отдръпнете се! Насам! Върнете се! Натам!
Журналистката Луиса се опитва да каже нещо на жертвата Луиса. Има пясък в устата си. Нещо важно. Тя пита своя спасител:
— Как пристигнахте толкова бързо?
— Всичко е наред — упорства той, — имате сътресение.
Пожарникар?
— Вече мога и сама…
— Не, елате, тук ще бъдете на сигурно място…
Вратата на прашния черен шевролет се отваря.
— Пуснете ме!
Хватката му е желязна.
— В колата, веднага — измърморва мъжът, — иначе ще ти пръсна шибания череп.
„Трябваше да умра от бомбения взрив, а сега…“
Похитителят на Луиса изпъшква и пада напред.
62
Джо Нейпиър хваща Луиса Рей за ръката и я издърпва от шевролета. „Боже, за малко!“ В другата си ръка държи бейзболна бухалка.
— Ако искаш да доживееш до утре, по-добре ела с мен.
„Добре“ — мисли си Луиса.
— Добре — казва тя.
Нейпиър я завлича обратно в суетящата се тълпа, за да препречи линията на огъня на Бил Смоук, връчва бейзболната бухалка на някакво озадачено момче и тръгва към Осемдесет и първо авеню, за да се отдалечи от шевролета. „Да вървя незабелязано или да се втурна напред и да изляза от прикритие?“
— Колата ми е до банката — казва Луиса.
— В това задръстване ще бъдем лесни мишени — отговаря Нейпиър. — Бил Смоук е с още две горили, които ще стрелят направо през прозореца. Можеш ли да вървиш?
— Мога да тичам, Нейпиър.
Те изминават една трета от разстоянието до следващата пряка, но тогава той вижда отпред лицето на Бил Смоук, който посяга към джоба на сакото си. Нейпиър поглежда назад. Втори наемник ги настига от другата страна. На отсрещния тротоар има трети. Ще минат минути, докато дойдат първите ченгета, а те разполагат с броени секунди. Две убийства посред бял ден: рисковано, но залогът е достатъчно голям, за да се пробват, а и тук е такъв хаос, че ще се измъкнат. Нейпиър е отчаян: сега вървят покрай склад без прозорци.