— Към стълбите — казва на Луиса и се моли вратата да е отворена.
Отворена е.
Скромна приемна, мрачна и осветена от самотна лампа, гробище на мухи. Нейпиър затваря вратата след себе си и дръпва резето. Иззад бюрото невъзмутимо ги гледат момиче, пременено в най-хубавите си дрехи, и застаряващ пудел в легло от картон. В дъното има три изхода. Машините неумолимо бръмчат.
Отнякъде изскача черноока мексиканка и започва да нарежда в лицето му:
— Тука няма нелегални! Няма нелегални! Шефа няма! Шефа няма! Идва друг ден!
Луиса Рей я заговаря на много развален испански. Мексиканката я стрелва с поглед, после яростно посочва с пръст изходите. Входната врата се разтриса от силен удар. Нейпиър и Луиса се втурват през кънтящата стая.
— Наляво или надясно? — пита той.
— Не знам! — отвръща задъхана Луиса.
Нейпиър поглежда мексиканката в очакване да го упъти, но вратата откъм улицата потреперва от поредния удар, от следващия става на трески и от третия изхвърча. Той дръпва Луиса към левия изход.
63
Биско и Роупър, двамата помощници, наети от Бил Смоук за тази работа, със засилване се хвърлят върху вратата. В съдебната зала на съзнанието си Бил Смоук обвинява Уилям Уайли и Лойд Хукс в престъпна небрежност. „Казвах ви! Не бива да разчитате на Джо Нейпиър да приспи съвестта си и да отиде за риба.“
Вратата е разбита на парчета.
Вътре подобна на паяк мексиканка изпада в истерия. На бюрото в приемната седят кротко дете и издокаран пудел, сякаш не мексиканката, а те са тайният мозък на предприятието.
— ФБР! — кресва Биско, като размахва шофьорската си книжка. — Накъде тръгнаха?
Мексиканката започва да пищи:
— Ние грижи наши работници! Много добре! Много плаща! Няма нужда профсъюз!
Биско изважда пистолета си и размазва пудела на стената.
— Накъде тръгнаха, мамка му?
„Исусе Пророче Христе, ето затова работя сам.“
Мексиканката захапва юмрук, потреперва и надига пронизителен вой.
— Гениално, Биско, ФБР вече разстрелва пудели.
Роупър се надвесва над детето, което по никакъв начин не реагира на смъртта на кучето.
— През коя врата излязоха мъжът и жената?
Момичето го поглежда така, сякаш наблюдава красив залез.
— Говориш ли английски?
„Истеричка, глухоняма, мъртво куче.“ Бил Смоук тръгва към трите изхода. „И двойка здраво загазили шибани загубеняци.“
— Губим време! Роупър, дясната врата. Биско, лявата. Аз поемам средната.
64
Редици, пътеки и стени от строени в десет реда кашони скриват същинските размери на склада. Нейпиър заклинва вратата с товарна количка.
— Кажи ми, че от вчера си преодоляла алергията си към оръжията — изсъсква той.
Луиса поклаща глава.
— А ти?
— Като пистолет играчка е. Шест патрона. Хайде.
Докато тичат, тя чува удари по вратата. За да ги скрие от полезрението, Нейпиър стоварва купчина кашони. След няколко метра — още една. Продължават да тичат, но им се струва, че са минали минути, а те още не са стигнали доникъде. Пред тях се сгромолясва трета купчина и от нея се изсипват десетки Големи пилета — Луиса разпознава глупавото жълто ему от детското предаване, което Хал е гледал в почивките между снимките. Нейпиър й прави знак да тича приведена. Тя се надява, че долитащото през стената бръмчене на машините е заглушило шума от падащите кашони.
След пет секунди един куршум пробива картона на десетина сантиметра от главата й и лицето й се покрива с пух от пълнежа на Голямото пиле. Луиса се препъва и се сблъсква с Нейпиър; въздухът над главите им се изпълва със свистене. Той изважда пистолета си и стреля два пъти около нея. Изстрелите я карат да се свива на топка.
— Бягай! — кресва Нейпиър и я изправя на крака.
Луиса се подчинява, а той започва да събаря стените от кашони, за да забави преследвача.
Десет метра по-нататък тя стига до ъгъла. На врата от шперплат има надпис „АВАРИЕН ИЗХОД“.
Заключена. Задъхан, Джо Нейпиър я настига. Не успява да разбие вратата.
— Откажи се, Нейпиър! — чуват те. — Не ни трябваш ти!
Той стреля от упор в ключалката.
Вратата пак не се отваря. Нейпиър изстрелва още три патрона в ключалката: всеки гърмеж кара Луиса да се свива. Четвъртият изстрел е празно изщракване. Той ритва вратата с подметката на ботуша си.